Безпътица

Мъж уби детето си и се самоуби. Било заради дългове към банките. А дълговете - вероятно, за да се грижи за брат си инвалид и за болното си дете. Само който има дете с диабет, знае колко струва наричаната едно време "богаташка болест", защото касата поема лечението на "сладките" деца, но за храната им трябва да се грижи семейството...
Друг мъж се самоуби...
Медиите кажи-речи всеки ден публикуват не една и две информации за хора, докарани до безпътица, които посягат на живота си, като преди това са убили свой близък. Колкото и управниците да се блъскат гордо в гърдите си, че безработицата намалява, хората без работа и препитание всъщност се множат. Някои от тях са принудени да крадат, други се отказват от борбата за къшея хляб и посягат на живота си.
"Народът психяса", казват мнозина. Опонентите им дават за пример западняците, които също все по-често имат психични проблеми. Само че те полудяват не от безработица и бедност, а най-често заради преработване и в гонене на професионални върхове. На Запад държавите полагат грижи за хората с емоционални проблеми, разработват и финансират мероприятия и инициативи в системата на психично-здравната политика. А и според статистиката западняците вземат повече "хапчета против лудост" от българите, че и на психотерапевт ходят. Нашенецът рядко посяга към такива хапчета. Не защото не знае ползата от тях, а защото са скъпи и не може да си позволи да ги плаща от джоба си. Самоубийствата и опитите за самоубийства са само върхът на айсберга. Системата за регистрирането им е несъвършена. Държавата разполага с Национална програма за превенция на самоубийствата, но според експерти тя е занемарена и през последните няколко години не е получавала пари.
Психиатрията у нас е изтикана в задния двор на медицината. Дневните пари за храна на болен са около 2,20 лв., за лекарства - 2-3,50 лв., докато за лекарства в тубдиспансерите се дават по 11,11 лв., а в кожните диспансери - по 7,65 лв. (данните са от 2009 г.). А управниците не искат да си дадат сметка, че броят на самоубийствата е показател и за психичното здраве на една нация - те не инвестират в знанията и образованието, не инвестират в здравето, инвестират в... опазването на реда. Но и "опазването на реда" се осъществява премерено и в услуга на... когото трябва.