Без мисъл за бъдното
/ брой: 193
"Притеснен съм кой ще ме лекува? Кой ще лекува децата ми?", довери преди няколко дни един лекар на над 55 г., за когото колегите му твърдят, че е прекрасен специалист. Тогава се замислих, че колкото българинът е предвидлив и цял живот се блъска, за да запази най-доброто за децата си и за старините си, толкова управниците му са по-непредвиливи по отношение на държавните дела. Това е отчетено дори от швейцарския институт за развитие на управлението, който проучил в 59 държави разбирането на необходимостта от реформи. Оказва се, че България е на... 57-о място!
Само два примера: системата на образованието и системата на здравеопазването. Не е нужно да се оглеждаме наоколо си, статистиката казва достатъчно: всеки ден средно поне 1 лекар и поне 4 медицински сестри напускат страната. Това очевидно не е зле за тях, особено ако в чужбина работят по специалността си. Зле е за тези, които остават - техните пациенти и работещите хора, които с данъците си плащат за обучението им. Сиреч държавата ни не съумява да задържи онова, в което нацията е инвестирала най-скъпо - хората. А не е нужно кой знае колко много, за да бъде задържан един лекар - само уважение. Но едва ли е уважение да обещаеш 18-процентно увеличение на заплатите на работещите в един толкова тежък сектор като спешната помощ и да им ги дадеш така, че все едно не си им дал нищо.