"Белене" е ключова за атомната енергетика

Съдбата на АЕЦ "Белене" е ключов въпрос за българската атомна енергетика, се казва в обширен анализ на агенция ИТАР-ТАСС от София, цитиран от БГНЕС. 2012 се оказа решаваща за руския енергиен портфейл в България, в който останаха два проекта: газопроводът "Южен поток" и АЕЦ "Белене". 2011 разруши "големия шлем" - трите големи енергийни проекта с руско участие в България, кръстени така от бившия президент на страната Георги Първанов /2002-2012/, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Българското правителство се отказа от реализирането на един от трите проекта - петролопровода Бургас-Александруполис, мотивирайки своето решение с неизгодните условия и финансови параметри, заложени в договора. Българските власти, начело с партията ГЕРБ, трябваше да решат съдбата на споменатите по-горе вече два проекта.

Първи по ред се оказа проекта АЕЦ "Белене". Споразумението между "Атомстройекспорт" и НЕК за строителството на атомната централа изтичаше на 31 март 2012, затова българската страна имаше три варианта за действие: да подпише окончателното инвестиционно решение; да удължи срока на преговорите или въобще да се откаже от строителството на атомната централа. Правителството на България прекрати проекта, обяснявайки своите действия с неговата висока цена и отсъствието на стратегически инвеститор, припомня ИТАР-ТАСС.

Другият перспективен проект, газопроводът "Южен поток", все пак беше подписан от България на 15 ноември, като страната се съобрази с решенията на европейските партньори. Предвижда се строителство на газова магистрала на територията на България с дължина 538 км. Именно благодарение на "Южен поток" руският газ ще се доставя директно за страните от Южна и Централна Европа, като се заобикаля Украйна. Така от "големия шлем" остана само "Южен поток", строителството на който стартира на 7 декември между двата руски курортни града Анапа и Геленджик.

Впрочем отказът на България от строителството на нова атомна станция далеч не е окончателен, защото решението на правителството да се откаже от "Белене", както се и очакваше предизвика остра критика. Освен растящите цени на електроенергия, недоволството на обществото беше също така подгрято от увеличения до 1 милиард евро руски иск на "Атомстройекспорт" към НЕК за отказа от строителството на атомната станция.

Президентът на "Росатом" Сергей Кириенко отбеляза следният факт, че "при общ обем на портфейла с поръчки от 20 енергоблока за АЕЦ, с който днес разполага "Росатом", отказът от една станция е несъществена загуба". Той изрази съжаление за напразно загубеното време и сили. Българските специалисти в ядрената област наричаха "Белене" важен за Русия, но стратегически за България. Мнозинството експерти в сферата на енергетиката след приемането на това решение си зададоха въпроса: каква ще бъде по-нататъшната енергийна стратегия на България?.

Веднага след излизането от проекта "Белене" българският премиер Бойко Борисов озвучи плановете за развитието на ядрената енергетика. Планира се да се построи 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" с реактора, произведен за АЕЦ "Белене", а в перспектива да се изгради и 8 блок. На АЕЦ "Козлодуй" в момента от шест блока функционират само 5-ти и 6-ти, лицензът на първия изтича през ноември 2017, втория – през октомври 2019, след вероятното им спиране България може да се превърне от износител на електроенергия в нейния вносител.

На самата площадка, предназначена за изграждането на АЕЦ "Белене", беше предложено да се построи газова станция. Тази идея веднага беше определена като "техническа авантюра", защото не е ясно, как ще се осъществяват доставките на газ за планираната станция, намираща се в регион без газова инфраструктура. А и крайната цена на произведеното електричество би била изключително висока за и без това обремененото от високите цени на ток българско население. В резултат разговорите за тези планове утихнаха и правителството се спря на идеята за изграждане на 7 блок на АЕЦ "Козлодуй".

В ексклузивно интервю за ИТАР-ТАСС българският премиер Бойко Борисов отбеляза, че отношенията между Русия и България не трябва да се оценяват само от проекта АЕЦ "Белене", подчертавайки, че вината за нейното спиране е както на руската, така и на българската страна. "През 2006, когато беше обявено, че станцията ще се строи, в сключения договор не бяха посочени най-важните точки: колко ще струва проекта и каква е ескалацията. Заради отсъствието на ясни параметри проектът започна да се бави. Когато ние дойдохме на власт /2009 г./ и започнахме да се занимаваме с него, никой не искаше да прекратява договора. Започнахме да водим преговори за цената. И, когато президентът на "Росатом" Сергей Кириенко се срещна с мен в София, той, на свой ред, посочи, че вината лежи на руската страна и на българското правителство, защото не е била определена ескалацията", каза Борисов.

"Нашето правителство никога не е било против руската технология. Ние не сме се отказали да строи атомната централа по тази причина", добави Борисов, отбелязвайки, че главният проблем на проекта е било финансирането. "Имаше различни варианти: Русия ни предложи кредит, но на нашите питания за лихвата не получихме отговор. Така се получи, че на мястото на бъдещата АЕЦ днес има един голям гьол. Винаги съм казвал, че отношенията между Русия и България не трябва да се оценяват само с този проект", разясни премиерът. "Най-логичното място, където може да се инсталира реакторът /предназначен за АЕЦ "Белене"/ е площадката на АЕЦ "Козлодуй като седми блок, защото там има хранилище за ядрени отпадъци, електропреносна система, инфраструктура и над хиляда инженери и специалисти в ядрената област, които в момента нямат работа", завърши Борисов.

Но все още не е поставена точка в историята с АЕЦ "Белене", въпреки че проектът беше официално закрит от правителството. През юни 2012 опозиционната Българска социалистическа партия започна кампания за събиране на подписи в подкрепа на първия в най-новата история на страната национален референдум, на който гражданите биха могли да гласува "ЗА" или "ПРОТИВ" този проект.

Лидерът на БСП Сергей Станишев нарече АЕЦ "Белене" "голям инвестиционен проект" и обвини правителството в непрозрачно взимане на решения при отказа от него. Социалистите успяха да постигнат своето, събирайки необходимите по закон 500 хиляди подписа, които задължиха Народното събрание да вземе решение за провеждането на референдума по въпроса за строителството на втора атомна централа в България. Той ще бъде проведен на 27 януари 2013.

Сега става очевиден фактът, че проектът АЕЦ "Белене" се превърна от икономически в политически. Именно от него ще зависи в определена степен рейтинга на управляващата партия ГЕРБ, която това лято ще се яви на поредните парламентарни избори. Местните наблюдатели предричат провал на ГЕРБ и идването на власт на коалиционно правителство, което при положителен референдум ще бъде готово да реанимира "Белене" и да доведе строителството до край.