Бедствие

Спокойно, май че няма да сложат акциз на метана и на газта за отопление. Бат'Бойко завчера отряза мераците на Симеон Дянков, който се беше заканил да ни прати дядо Мраз с торба още по-едри сметки за парното. А министър Трайчо Трайков вчера отсече, че икономическа активност с облагане до смърт не се постига. То е ясно, че едно правителство трябва да е лудо, за да обещава седмица преди изборите убийствени сметки за джоба на хората. Не е никак ясно обаче що за правителство е това изобщо и знае ли то какво прави? Има ли някаква политика или управлява според това кой министър кога влиза при Самодържеца - сутрин или вечер?
Потърпевшият народ вече свикна за всяко нещо да разчита на настроението на кокорбашията. Тръгват Дянков и Сергей Игнатов да закриват БАН, Борисов с един замах спира мераците им. Министърът на науката Игнатов натиска на практика за наука да не се дават пари до 2020 г., Трайков се опълчва - "ЕС иска да вложим 3% за ума, трябва да дадем поне 1,5%". Тотю Младенов обещава да вдигне пенсиите и дори казва, че е намерил парите, Дянков отрязва всякакви мераци за едни 7-8 лв., с които да се облажи възрастният български мат'риал. Борисов не знае на кого да угоди и накрая мъдро вика: ще видим. А за акциза на метана направо рече, та да се сеща Дянков: "Не е добре някои министри да разсъждават на глас".     
Ей затова Плевнелиев в два телевизионни дебата повтаря заучени фрази и не разсъждава на глас, вицето Попова приказва вместо него, та дано в потока от агресивните й викове никой нищо да не разбере. Целият проблем е, че всъщност не може да се разбере нищо за политиката на това правителство, нито за пътя, по който то води България. Едно е да сведеш всичко до един келяв бюджетен баланс на нула и да пуснеш страната с вързани ръце и крака да потъва неизбежно в блатото на кризата. И Мюнхаузен не може я измъкна. Съвсем обратното е да искаш мерки за ръст на заетостта и икономическата активност, като стъпиш на науката и иновациите. Това са два различни свята, два манталитета, две политически и икономически доктрини. Те - вярно - в цял свят воюват помежду си, но да се бият в едно и също правителство досега не се е случвало. Това означава единствено, че злощастният ни кабинет просто няма политика, нито представа как трябва да се развива една европейска страна днес.
И то се видя. Един ден сняг в средата на октомври - и половин България в бедствие. Хора по преспите, 200 км път с влака за едно денонощие, безследно изчезнали, 650 селища без ток и бебета, затихнали в утробите, чакат 18 градуса на улицата, за да се родят. Чак предизборните турнета на ГЕРБ секнаха. Никой нищо не върши, никой във властта не си е на мястото. А премиерът в туй време върти глава ту към един, ту към друг министър - белким улучи вярната дума, която народът да приветства.
Та къде всъщност е бедствието?