Бедността в Испания се увеличава

Даниел Силва 
Франс прес

От три месеца Мария Хосе дел Кото Маесо живее в празен магазин, без душ и кухня, със сина си инвалид и безработната си дъщеря. Подобно на нея хиляди испанци от три години са изпаднали в мизерия, задушавани от безработица и свръхзадлъжнялост.
С помощта на съсед семейството е успяло да се настани в магазина от 30 кв. метра в популярния квартал Сиудад Линеал в Мадрид, след като беше изгонено през юли от апартамента си, защото не можело да си плаща сметките.
"Поне има къде да отидем. Има хора, които остават на улицата", отбелязва 53-годишната Мария Хосе, във виолетова пижама, показвайки импровизирания кухненски ъгъл, без топла вода, който служи едновременно като душ и сушилник за пране.
За да се изкъпят, те топлят вода в тенджера. "Ето там топля вода в тенджери и се къпем. Махам всичко наоколо, за да стане като баня. Тук правим всичко", обяснява Мария Хосе.
Всяка вечер семейството разгъва три дюшека на пода. Навсякъде около тях кашони с вещите им са натрупани покрай стените.
"Не мога да кажа, че живеем добре, но правим всичко възможно, за да оцелеем. Иска ми се утре да не съм повече тук, но това въобще не е сигурно."
Мария Хосе се занимава денонощно с 26-годишния си син Абел, който е инвалид след злополука като малък. 25-годишната й дъщеря, която също се казва Мария Хосе, никога не е успявала да си намери стабилна работа въпреки дипломата си по история. Тя има намерение да замине за чужбина.
"В момента Испания няма какво да предложи", отбелязва момичето.
Тримата живеят общо със 700 евро месечна държавна помощ, плюс сума за издръжка от 300 евро: недостатъчно, за да се плати наем или да се върнат 200-те хиляди евро, които семейството е дължало на банката "Каха Медитеранео", когато ги гонят от жилището им. Месечните полици с променлива лихва тогава бяха скочили от 600 на 1300 евро.
Кризата, която избухна през 2008 г., заплашва да дестабилизира социалните структури, докато безработицата продължава да расте в Испания, обхващайки 21,52 процента от активното население.
Подобно на Мария Хосе и децата й броят на семействата, в които всички са безработни, рязко нарасна до 1 425 200 домакинства в края на септември, в сравнение с 379 300 през третото тримесечие на 2007 г., година преди началото на кризата.
Този феномен е "най-тревожният, това е много опасно", тъй като "може да има значителни последици за социалната стабилност", отбелязва Хуан Карлос Мартинес Ласаро, икономист във Висшия институт за бизнес в Мадрид.
Според Мигел Лапара, научен сътрудник в Университета в Навара, настоящата кризата има по-дълбоки последици от други, главно защото засяга семейната клетка, която преди е играла ролята на опора.
"При предишните кризи най-засегнати бяха младите, които живееха с родителите си или съпругата на главата на семейството", обяснява Лапара. "Днес главата на семейството е без работа във всяко едно на десет домакинства и влиянието на кризата върху семейството е много по-голяма".
Заради увеличаването на бедността изгонванията на собственици се увеличи от януари: от 31 955 през първото шестмесечие до рекордните 47 809 през 2010 г.
Те са една от мишените на "възмутените", протестното движение, което възникна през пролетта в Испания.
Без жилище, без работа, все по-голям брой испанци чукат на вратата на благотворителни организации.
"През 2007 г. приехме 400 000 души, а през 2010 г. 950 000 потърсиха помощи, най-вече хранителни, но също за преквалификация и за квартира", обяснява Ана Абрил, директор развитие на организацията "Каритас Испания".
"Броят на новите хора, които искат помощ, се увеличи, докато тези, които вече ползват такава, все още се нуждаят от нея. Това е стагнация в бедността", допълни Себастиян Мора, генерален секретар на организацията.