23 Октомври 2019сряда21:26 ч.

АгроДУМА

Бавното завръщане към корените

Интересът към селския туризъм в България бележи постепенен ръст

/ брой: 43

автор:Екатерина Терзиева

visibility 1089

Селският туризъм в България отчита ръст, като скокът в заетостта на обектите е със 7 на сто, а запитванията за резервации са нараснали с 1/5, показват резултатите от проучване на Асоциацията на българските села. Данните обхващат цялата 2018 г. и са на база подадена информация от общо 278 обекта за селски туризъм. Средно около 80% от туристите в селата са българи, като расте интересът на гости от Румъния, Русия, Германия и Франция. Според неправителствената организация интересът към селския туризъм се запазва устойчив главно заради богатството на природни, архитектурни и исторически забележителности, а също допълнително предлаганите услуги в сферата на активния отдих. Хората от градовете предпочитат да почиват на село заради чистия въздух, природа и храна, а също и заради желанието за близост до автентичните български традиции и дух, запазени в селските региони. 

Селищата в областите Ловеч - Троян, Тетевен, Априлци; Благоевград - архитектурни резервати Долен, Лещен, Ковачевица; Смолян и в Еленския Балкан са най-силни в селския туризъм региони. Нови райони със засилен растеж са селата около Якоруда, Гърмен, Велинград, Кърджали. С недостатъчно използван потенциал остават цяла Северозападна България и регионите на Русе, Разград, Търговище, дори Шумен, съобщават от Асоциацията на българските села.

През туристическия сезон са реализирани общо около 700 000 нощувки в сектор селски туризъм, като средната продължителност на настаняването в обектите е 2,8 дни. Средната цена на нощувка в обект за селски туризъм със закуска през 2018 г. е в диапазона 25-30 лв. на човек.

В селския туризъм има препитание и възможност за прилични доходи. "Няма да забогатееш, но и гладен няма да умреш - ето, на деветата година успях да си купя циганска печка и фризер", казва Дешка Кротева, която развива успешно селски туризъм с къща за гости в разложкото село Горно Драглище. Тя е пазителка на традициите и успява да превърне родното си село в Разложкия край в малка столица на селския туризъм.

Може би първото българско село, което развива селски туризъм още от края на 80-те години на ХХ век, е родопското Момчиловци. Още преди 1989 г. домът на Никола Петров посреща туристи по специално постановление на Министерския съвет, което дава такава възможност. В края на 80-те "Балкантурист" започва да организира в дома на Никола автентично "посещение в родопско семейство", а по онова време той е с дълъг стаж в посрещането на правителствени делегации из резиденциите в района. Семейството му и днес е сред мохиканите, които продължават да правят селски туризъм в Момчиловци, но признава, че вече интересът не е така голям, както в началото.

Преди двайсетина години повечето от всички 300 къщи са давали стаи и цели етажи за отдих на туристи, сега с това се занимават не повече от десетина собственици, разказват от местния туристически информационен център. В първите години след 1989 г. селският туризъм дава на хората надежда за устойчиви приходи, но с годините, притиснати от нуждата да вложат солидни инвестиции, много от хората се отказват да приемат гости. Мнозина останаха в мисленето си в далечната 1990 г., всеки се оправя сам, признават местните. "Опитваме се да излъскаме старата слава на Момчиловци и селото добива все по-широка популярност. Светът се запозна с Момчиловци, от една страна, от млякото с марка "Момчиловци", което произвежда китайска компания, и от рекламата, която му прави в цял Китай и авиолиниите. От друга страна, посрещаме журналисти от Германия, Бразилия, Щатите и къде ли още не. Сигурна съм, че най-хубавото за Момчиловци предстои. Селото заслужава световна слава и добър поминък най-вече заради хората, които живеят тук", казва кметицата Сийка Суркова. 

Хората са големият капитал и на с. Горно Драглище, където Дешка Кротева от години развива селски туризъм. "Стремя се да включвам колкото може повече хора от селото и техните къщи, така общо имаме 20 стаи. Кой има сладко, кой боб, сланинка, мляко, сирене - заедно можем да се развиваме. Понякога идват и по 80 души наведнъж у нас - тясно е, но когато ти е широко сърцето, можеш всеки да нахраниш", разказва Дешка. Тя и семейството й живеят в къща, строена през 70-те години на ХХ в. "На мен ми харесва селският начин на живот и искам всеки, който дойде в нашия дом, да се докосне до него. Той не е много лесен, но не е и за изхвърляне - в задния двор има всичко за направа на зимнина."

Със селски туризъм Дешка се хваща съвсем случайно. "През 2006 г. започнахме, и то без да знаем, че ще започнем. Трябваше да се настани човек в къща в селото, с детенце, щели да ходят на сноуборд. И точно на Бъдни вечер там гърми бойлерът. Викат ме мен - само ти можеш да реагираш! Помолих поне за половин час - да сменя чаршафите в стаята на децата, защото другаде нямаше къде да се спи. Имахме и една печка "Чудо". И му казвам на човека - ако си слагаш дървата, ще се грееш, ако не - ще мръзнеш. Трябваше да остане две вечери. На Бъдни вечер седна с нас, разказа ми, че бил архитект, работел по Израел, по целия свят. Рекох му - ти акъл нямаш тук при мен да дойдеш, а той ми отвръща, че не знам какво му давам. Осем дни стоя този човек, Господ си знае работата, сигурно неслучайно е гръмнал онзи бойлер. Така започна всичко", разказва Дешка. Започват да я търсят туроператори, домът й да се пълни с хора. "Местните жени ми казват - не можем да разберем защо си бедна, като си толкова богата." В началото гостите в къщата ползвали обща баня. Дошло време да се сертифицира. "Идват, а аз не вярвам - има толкова луксозни къщи, та моята ли... А те, бяха унгарци, ми казаха - ние не търсим луксозни къщи, хора търсим."

Гостите на Дешка в Горно Драглище са от целия свят - Япония, Индия, Австралия, Нова Зеландия... И това, че банята още не е ремонтирана, не ги притеснява - харесват традициите и топлината в старата селска къща, вкусните гозби, готвени на "циганска печка" и в тавите, останали от свекървата на Дешка. "Тези яденета джиджи-биджи не ги отбирам, аз съм по селските манджи", казва тя. Като дойдат гости, ги посрещат две местни баби, облечени в носии. Масата е заредена с местни вкуснотии - пържени пиперки с домати, кромид и праз, погача, сланинка, ялова баница, която се меси и вие само с брашно, мая и малко олио. Гостите се обличат в традиционни народни носии от Разложкия край, участват в различни обичаи - булка, канене на кум. Научават и много местни думи: гуде - прасе, пицикурчи - свински черва, чекане - червено цвекло, суи чушчи...

Тази екзотика е част от причините дойде ли човек веднъж в Горно Драглище, задължително да повтори. "Гостът става част от нашия селски бит, който е много интересен, не е като градския - скучен. Много работим, но и много преживявания имаме. После играем хора, пеем песни, имаме много групи без преводач, но езиковата бариера не пречи", казва Дешка.

Освен че от години държи селото живо, благодарение на селския туризъм тя съхранява и развива старинната технология за приготвяне на местния колбас нафпавок. Името му идва от пълненето на накълцаното месо в мехури - то се тъпче, "нафпва", а после се добавят подправките - риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол. "Месото е най-хубавото от гудето - рибица, бут и плешка, а от едно гуде най-много десет бройки излизат. Сушим го на тавана - даже и тавана не можеш да си ремонтираш, иначе къде ще си правиш нафпавока. Стои на решетки, за да се проветрява, и се молим зимата да е студено, че иначе не става. После го заравяме в пепел, тя го консервира и там стои, докато ти издържи сърцето", казва колоритната стопанка Дешка. Тя е сред малкото майсторки, която заедно с още 20-ина семейства в селото все още прави чудния колбас и гощава с него туристите.

Корнелия Нинова: Да освободим хората от страха

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 204

Борисов въвлякъл НСО в изборната кампания

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 204

МВР се заоправдава с "несериозни сигнали"

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 204

България е на дъното в ЕС по качество на живот

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 204

Държавата плати 250 млн. лв. авансово за "Турски поток"

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 204

Експерт: Лошите кредити се покриват от съвестните платци

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 204

Средно по 419 лв. ще похарчат купувачите на Черния петък

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 204

Започна строителството на тунел "Железница"

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 204

Путин и Ердоган се разбраха за кюрдите в Сирия

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 204

Откриха 39 тела в камион от България

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 204

Гръцки катер се блъсна в лодка с бежанци

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 204

Празник срещу санкциите

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 204

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ