Банковото лоби в парламента спъвало парите по ПВУ

Банковото лоби бави получаването на втория транш в размер на 653 милиона евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Причината - неприемането на Закон за несъстоятелност на физически лица, известен като закона за личния фалит. Това е стана ясно от думите на министъра на финансите Асен Василев пред "Медиапул". Той беше изслушан от парламентарната комисия за контрол на еврофондовете.
С близо година забавяне България поиска от Европейската комисия да й бъде преведено второто плащане от 643 млн. евро по НПВУ, въпреки че не беше изпълнила 4 етапни цели. Това стана в началото на октомври 2023 г. Впоследствие страната ни се отказа от изпълнението на два от проектите в жп транспорта, тъй като парите бяха орязани от ЕС поради по-бързото възстановяване на икономиката.
Така остана за изпълнение единствено приемането на Закона за личния фалит, който отлежава по неясни причини в Народното събрание от април 2023 г. България е единствената страна в Европейския съюз без такъв закон.
Финансовият министър коментира, че ЕС може да ни преведе парите и без да изпълним този поет ангажимент, но те ще бъдат по-малко. Асен Василев заяви, че "банковото лоби в парламента бави приемането му".
Депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) отбелязаха, че имат уверение от страна на партньорите си в "некоалицията", че следващата седмица законът ще бъде разгледан на второ четене от правната комисия. След това се очаква да бъде приет и от парламента.
Освен неприемането на този закон, ЕС има забележки и към приетия вече от депутатите Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, наречен за краткост от Василев закон за сигналоподателите. Брюксел иска да отпадне срокът от 2 години за давност на извършеното нарушение. Според евродирективата такъв срок не трябва да има, е разяснил Асен Василев.
Друга спънка за получаването на парите е свързана с Пътна карта за климатичната неутралност и приемането на няколко наредби с нея. Те са отговорност на Министерството на енергетиката и на КЕВР. България е била обещала да изпрати в ЕК чаканите документи до 17 януари 2024 г., но сега ще се забавим с няколко седмици, което не е проблем, каза Асен Василев. Той даде да се разбере, че докато не изпълним тези задачи, ЕК няма да преведе второто плащане от 643 млн. евро.
Съгласно план графика България трябваше да получи второто плащане в края на 2022 г., а третото (711 млн. евро) и четвъртото (521 млн. евро) през изминалата 2023 г. Асен Василев обаче оптимистично отбеляза, че закъсненията по третото и четвъртото плащане е около половин година.
По третото плащане България е изпълнила едва 7 етапни цели, а 39 не са изпълнени. По четвъртото неизпълнението е още по-голямо - само 1 изпълнена цел и 36 неизпълнени, показва справка в информационната система за еврофондовете ИСУН.