БАН определи като груба грешка премахването на "славянската писменост" от 24 май

Два научни центъра към Българската академия на науките (БАН) имат негативно становище по гласуваната вчера в парламента промяна в официалното название на празика за 24 май. Това стана ясно от публикувани документи на страницата на Народното събрание.

Припомняме, че вчера мнозинството, по предложение на „Обединени патриоти“ гласува на първо четене промяна в названието на празника - от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“  на „Ден на българската писменост, просвета и култура“.

Решението бе взето по предложение на депутатите от  ВМРО, които смятат, че с определението "славянска писменост" се оставя пространство за интерпретации в полза на твърденията за съществуване на македонски език.

От двете становища на различни научни екипи в БАН обаче става ясно, че акцентирането само върху българската азбука (кирилицата, създадена от Преславския кръг книжовници) "откъсва" от празника Кирило-Методиевото дело, на което България безспорно е приемник, пише Медиапул.

"Поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден", пише в становището на Научния съвет на Института за български език.

Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при БАН също смята, че фразата "славянска писменост" трябва да се запази в официалното название на празника.

"Предлаганата промяна изтъква на преден план единствено ролята на България в съхраняване на делото на Кирил и Методий, а премълчава общославянската и европейската значимост на св. Просветители", с което свежда 24 май само до национален празник, но не и до ден, на който се отбелязва памет с международна и общочовешка значимост", пише в официалното становище на центъра.