Стихотворението
Балканска пряспа
/ брой: 220
Георги Константинов
Стопява се нашата нация,
тихо и бавно загива.
Не виждаме млади юнаци
в животворната
българска нива -
едни от тях
гонят успехи имотни
по чужди държави,
а други са тук безработни,
мълчат в кафенета,
шумят в гейпаради.
Разбира се, някъде има
младоци в градивната сфера,
но всеки от тях
изкарва и хляба на трима
пенсионера.
А тук белокосите,
може би всички
(поне всички, които аз зная)
с бедняшка спестовност
събират парички
за еднопосочен билет
към рая.
Сега сме почти наполовина
от предишното време.
А всяка идваща Нова година
колко от нас
ще отнеме?
Поглеждам Балкана.
И малка надежда
във мене проблясва -
там горе
и в жаркото лято остава,
не се стопява
балканската пряспа.