Българолюбецът

Георги ЙОРДАНОВ

Имаме още един прекрасен повод да изразим височайша почит към хуманното творческо дело на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов. Творческо дело със световни измерения, в което се открояват и изследвания за българския влог в славянската цивилизация, в общочовешкия напредък. 

България има много приятели. Възхитата им от красотите на земята ни, оценките им за вековните борби за свобода и за културните постижения на българите ни ласкаят и събуждат чувства на родолюбива гордост. Ала ние сме дълбоко признателни преди всичко на ония българолюбци, които формират мнения и отношения към родината ни не само на основата на епизодични впечатления, на мимолетни лични срещи или оказано им гостоприемство, а като резултат на дълбоки научни проникновения. Такъв българолюбец без съмнение е академик Дмитрий Лихачов. Неговото определение за 

България като държава на духа

отдавна вече не е метафора, а азбучна истина, която респектира всеки, който дръзва да изопачава или да ограбва българското историческо наследство.

В съзнанието ми дълбоко се е запечатала срещата ни на Първия световен конгрес по българистика, който се проведе в НДК през месец май 1981 г. На този висок научен форум се разискваше дълговечният исторически път на "челната отбранителна линия на българската държава". Тук бяха световноизвестните учени: професорите Пикио и Санте Грачоти от Италия, Роже Бернар от Франция, сър Стивън Рънсиман от Великобритания, Генадий Литаврин и Георгий Марков от СССР, сър Дмитрий Облонски и още мнозина именити личности.

Словото на акад. Лихачов се превърна в основна тема на влиятелния международен форум. Ще припомня накратко същността на научните изводи, които се съдържаха в пленарния доклад на акад. Дмитрий Лихачов. Той заяви, че "външната, материалната държава с нейната военна сила и държавна независимост е била създадена от Аспарух. Държавата на духа е създадена от Кирил и Методий. В основите на нейното сътворение е вградено гигантското и наистина гениално дело на Кирил и Методий, които на базата на славянската азбука създават от старобългарския говор писмен, литературен език, способен да предаде най-сложни отвлечени понятия и книжнина. И българският народ се оказва способен да възприеме всичко това, което е и "българското чудо". И още: "Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите сега културни нации в Европа и в целия свят! Много вече е отминало, отишли са си древният Рим и древна Гърция, отишла си е Византия. България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази. Необходимо е днешната култура на България да не бъде само отломка от старото, а да стане и първата частица от бъдещето. Книжната култура на България, създадена през вековете, трябва да остане и да пребъде докрай. Такъв е историческият жребий на България и аз вярвам в него." 

Особено важно е, че големият учен прави тия знаменателни изводи след десетилетна 

упорита изследователска работа

Той дълбоко, всестранно и добросъвестно изследва исторически извори, документи, древни писания на летописци и други доказателства за българския принос във всеславянската християнска цивилизация. Неговите научни изводи имат широк международен отглас. Така например уважаваният професор от Оксфорд Норман Дейвис в книгата си "Европа. История" също доказва, че "...когато България вече е била държава, Европа е ходела под масата". А големият френски учен професор Роже Бернар възклицава: "Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност."

Акад. Лихачов олицетворява новата вълна учени в Съветския съюз, която тръгва от университетските кръгове на Ленинград (бившия и днешния Санкт Петербург). За своето свободомислие и оригинални научни заключения младият учен плаща скъпа цена. В края на 20-те години на миналия век е интерниран в първите сталинови концентрационни лагери край Баренцово море. По чудо остава жив. Автор е на капитални изследвания на руската и европейската средновековна книжнина, на теорията на литературата и текстологията, фолклористиката, взаимозависимостта между литературата, пластичните изкуства и класическата музика, естетиката и етиката и т.н. Голяма част от изключителните му произведения са издадени в десетки страни.

В продължение на много години Д.С. Лихачов изследва духовната връзка на славянския свят с Византия, която се осъществява посредством средновековната българска държава. Впечатляващи са научните му изводи за ролята на българина свети Киприян - Архимандрит Киевски и Литовски, а впоследствие Патриарх Всерусийски и Московски. Крупният руски учен подчертава и приноса на Григорий Цамблак - съученик на Киприян - пренесъл в Русия безценни оригинални и преводни книги на великата Търновска книжовна школа; сред тях и похвалното житие на Патриарх Евтимий. 

Още при първото си посещение в България през 1958 г. Д.С. Лихачов изучава ръкописите в българските научни и църковни хранилища. Научното му сътрудничество с изявените български учени - професорите Петър Динеков, Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Емил Георгиев, Велчо Велчев, Клементина Иванова и други изследователи на делото на светите солунски братя, на старобългарската писменост и литература, допринася постепенно да се превъзмогват натрупани предразсъдъци. За съжаление, немалко учени от голямата съветска държава - дали поради незнание или поради височайши внушения, потулваха истината за ролята на България за покръстването на Русия и за развитието на всеславянската писменост и култура. Имах лични впечатления от незнанието или негативното отношение на най-отговорни дейци на съветската държава по този ключов исторически въпрос. 

Известно е, че от години се водеха спорове между български и съветски учени във връзка с основни паметници на славянската писменост от IX-XI в. и по други въпроси на вековното взаимодействие между България и Русия. Това наложи да се даде категоричен отговор на откритите въпроси. По инициатива на ръководствата на БАН и АН на СССР на 24-26 септември 1985 г. в София се състоя академична дискусия с участието на крупни съветски и български учени. Ето заключението в официалния протокол: 

"В хода на обсъждането двете страни постигнаха съгласие:

1. Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.

2. Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.

3. Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици..."

Може би е полезно отново да се припомнят някои от научните заключения на акад. Дмитрий Лихачов:

"В продължение на 7 века робство България запазва своята идентичност, вътрешна независимост благодарение на езика, на писмената, създадени от Кирил и Методий, на литературата, изкуството и самостоятелността на православната църква..." 

"България е люлка на славянството... Преди хиляда години сме приели книжовността, писмения си език и азбуката непосредствено от България..." 

"Особено важна за Русия се оказва Търновската книжовна школа. Това, което е направил патриарх Евтимий за десет години, се е оказало потребно на Русия за четири века. В Русия Търновската школа процъфтява мощно, както никъде другаде..." 

"Българският литературен език е първият сред славянските езици, не само по време на възникването, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив, бих казал, език с баховски размах и мащаб рядко се среща..." 

Кое българско сърце не трепва от вълнение въпреки нашето принизено самочувствие и свитост, когато чете за тия исторически факти, прокламирани по недвусмислен, научно обоснован начин?

Но заслугите на великия учен не спират дотук. Той разви безпрецедентна обществена дейност 

с цел да се популяризира

в СССР общочовешкото значение на делото на Кирил и Методий. По внушение на акад. Дмитрий Лихачов от 1986 г. започнаха организирани чествания на 24 май в необятната съветска страна.

Още през 1970 г. акад. Лихачов публикува знаменитата си статия "Размисли за националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература". Големият учен доказва, че тя е истински феномен. През Х век, без да е преминала през т.нар. ученически период, старобългарската литература играе изключителна роля за културното развитие на Русия, Сърбия и други славянски страни, приели християнството от Византия посредством България. По същото време акад. Лихачов публикува във в. "Антени" своите прочути писма до младото поколение "За доброто и прекрасното". При всяко посещение в България световноизвестният учен обосноваваше своите открития пред широки научни и обществени кръгове. Българската държава, БАН, Софийският и Великотърновският университет заслужено го удостоиха с най-значимите си отличия, награди и почести. Ето какво написа той в отговор на мое писмо до него: "Съветско-българското сътрудничество в областта на културата е живо дело, което вълнува милиони хора в двете страни, постоянно се обогатява и развива с нови форми и съдържание."

По време на Х международен конгрес по славистика в София през есента на 1988 г. популярният учен направи нови публични изявления за корените на християнството в Русия, които трябва да се търсят и в българската средновековна държава, за българския влог в християнската цивилизация: "Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността и способността да се възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите..." 

Великият учен и приятел на България си отиде от живота през 1999 г. Изключителното научно и гражданско дело на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов, неговите ритуално мъдри думи на признание и обич към българската държава на духа ни задължават да тачим светлата му памет.

(Из книгата на автора "Притаени мигове", кн 1 - "Срещи")