България няма да балансира бюджета си до 2016 г.

България вдигна ръце от своите планове да балансира бюджета си до 2016 заради по-ниския от очакваното икономически растеж. Въпреки това тя възнамерява да съкращава поетапно фискалния си дефицит, гласи документ на финансовото министерство, цитиран от Ройтерс.

Балканската страна поддържа дисциплинирана фискална политика, за да предпазва своя валутен борд към еврото. Но това се случи за сметка на жизнения стандарт в най-бедната членка на Евросъюза.

Разочарованието на високите сметки за ток, нарастващата безработица и замразяването на заплатите и пенсиите експлодира в масови демонстрации, които в крайна сметка свалиха дясното правителство през февруари. Това проправи път за предсрочни избори на 12 май.

Дефицитът, който бе ограничен до 0,5% от БВП през 2012, ще нарасне до 1,4 през т.г., но се очаква да намалее до 1,3 и само 1% през съответно 2014 и 2015 г.

В средносрочната си прогноза от миналия април кабинетът планираше дефицит от 0,5% през 2014 и балансиран бюджет до края на 2015.

"Ключовият сценарий е да продължим политиката на фискална консолидация с умерено облекчаване през първата година на този период", гласи документът, който предстои да бъде одобрен от временното правителство.

Служебният кабинет обеща да запази фискалната дисциплина, но и да увеличи харчовете, за да създаде нови работни места и подкрепи най-бедните.

Финансовото министерство в София обясни, че рецесията в еврозоната – възловият икономически партньор на България, както и слабото вътрешно търсене, ще засегнат растежа през 2013, който ще бъде около 1%. Въпреки това се очаква възстановяване от 1,8 на сто през 2014 и 3,4 през 2016.

Днешният темп на растеж обаче е много далечен от процентите преди икономическата криза – 6-7 на сто.

Икономическият упадък заличи над 400 хиляди работни позиции в балканската страна. Според финансовото министерство безработицата в България ще скочи до 13% през т.г. и ще спада поетапно до 12% в идните 3 години.

София планира още да издава нови облигации за около 1-1,3 млрд. лева годишно на вътрешния си пазар, за да финансира дупките в бюджета си.