Българинът, който промени света

Проф., дфмн Соня КАСЧИЕВА

Днес, 7 януари 2021 г., се навършват 124 години от рождението на акад. Георги Стефанов Наджаков - откривателят на фотоелектретното състояние на веществото. Знаменит български изследовател с огромен принос в световната наука. 

Георги Наджаков е един от гениите, които променят света. Специализирал е в Париж при Пол Ланжвен, където намира условия (научна среда и апаратура) за реализиране на своята идея. Там той спечелва доверието и приятелството на семейство Мария и Пиер Кюри. А с Жолио Кюри работи дълги години и като общественик. Наджаков записва името си със златни букви в световната наука с първото българско откритие, чийто автор е. Той открива ново явление при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, което нарича фотоелектретно състояние на веществата. Откритието му става основа за развитието на класическата електрофотография, на съвременната размножителна техника - копирната машина и принтерът се базират на откритието на най-яркия български физик Георги Наджаков. То намира приложение и в безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и пр. Днес всекидневието на човечеството е немислимо без тази техника.

Акад. Наджаков е създател (1946 г.) и дългогодишен ръководител на Физическия институт на БАН с Атомна научно-експериментална база, от който по-късно се отделят институти в няколко клона на физиката. Неговият талант е многопластов. Той е и активен общественик от световна величина. Един от създателите на две световни движения: за защита на мира и Пъгуошкото движение на учените. Наджаков е сред инициаторите за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в гр. Дубна, Русия, и е първият пълномощен представител на България в него.

Акад. Наджаков бе блестящ преподавател. Неговите лекции се посещаваха не само от физици, но и от студенти по математика, химия и други специалности. Той проповядваше тезата: "Учен е този, който ражда идеи". На своите ученици, които раждаха идеи, винаги подаваше ръка, помагаше им и се гордееше с техните успехи.

На ръст не висок, всяваше респект и уважение. Притежаваше рядко срещаното човешко качество достолепие. В момента, в който Георги Наджаков се появяваше, всички като по команда прекъсвахме разговорите и ставахме на крака. Той се радваше на огромната, заслужена обич и уважение на колегите, с които работеше.

Въпреки високите постове, които заемаше в обществото (зам.-председател на БАН, ректор на Софийския университет, член на Световния съвет на мира, почетен председател на Националния комитет за защита на мира и др.), Георги Наджаков бе изключително скромен човек. Не обичаше да се обръщаме към него с "академик Наджаков". "Предпочитам да ми казвате "професор Наджаков", защото професор значи учител. Да се обръщат към теб с "Учителю" е най-висшата награда за един учен", казваше често той.

Кабинета, в който Георги Наджаков работи до последните си дни, веднага след кончината му - точно преди 40 години, превърнахме в музей. С времето той прерасна в музей на историята на физиката в България.

Днес Институтът по физика на твърдото тяло на БАН, като пряк приемник на създадения от Георги Наджаков Физически институт, носи неговото име. А в двора на Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна има алея на името на Георги Наджаков.