Аз съм българче

Около 18 000 българчета в ученическа възраст, чиито родители живеят в чужбина, посещават някаква форма на обучение по роден език. До 185 са се увеличили българските образователни звена зад граница, стана ясно завчера на срещата в София на училищата ни в чужбина. Звучи добре. Но много или малко е това?  
Напъните за икономии удариха и училищата, които държавата поддържаше зад граница и сега те са само 3 - в Прага, Братислава и Будапеща. Това означава, че останалите 182 звена са създадени и се поддържат от ентусиазирани наши сънародници - без заплащане, без учебници, без програми и без милионите от всякакви проекти и фондове за стотици конференции и форуми, с които тук от две десетилетия се изобразяват грижи за просветата. Всекидневието засмуква, където и да живееш, и за да събереш децата някъде из Лондон или Чикаго за четмо и писмо, трябва да имаш несломим родолюбив дух и неизтребимо усещане, че си българин и ще останеш такъв. Затова - хвала на хората, които се отдават на това богоугодно начинание. Някои от тях го правят вече 25 години.
От друга страна, никой тук не може да каже колко българи живеят трайно в чужбина. От последното преброяване на населението се разбра, че за 10 години 582 хиляди са напуснали България. А според експерти за последните 25 години емигриралите са 1,6 милиона. Сравнете с 18 000 ученици, учещи в чужбина родния език и тук-там история, литература, география. Очевидно е, че много пъти по 18 000 българчета, пръснати със семействата си по планетата, не се докосват до родното А и Б. Всеки от нас неизбежно се сеща за свои познати, с които се е разделил от младини и чиито пораснали вече деца не знаят ни дума български. Сеща се и за онези наши еврочиновници в Брюксел, които в интернет се опълчиха срещу въвеждането на български език и създаването на българска секция в европейските училища. Основният аргумент бе, че свидните им чеда нямат нужда от български, понеже нямало да се върнат в Каспичан (както казват) и само в чуждо училище и с чужд език могат да се интегрират в обществото, в което ще живеят винаги! Знае се, че само в Испания извън обучението на роден език са 18 000 български деца, само 1000 го учат. И както показаха демографските проучвания, над 70 на сто от емигриралите в Испания нашенци нямат намерение някога да се върнат тук... 
Насила българин не се остава. Трябва да го искаш, дори ако се казваш Дилма Русев. Но когато хиляди наши санародници все пак искат децата им да четат в оригинал "Аз съм българче!", трябва всячески да им помогнем. В една програма от 1995 г. - "Роден език и култура зад граница", са останали едни 2 млн. лв. Сега МОМН добавя към тях още 2 млн. лв. Капка в морето, но и тя е нещо. Ако се качат електронни учебници в интернет, както предлагат форумите, и това би помогнало. А ако все пак дочакаме сегашният екип в МОМН да направи новия закон за училището, добре е да се вслуша в искането на тези хора да се уреди статут за самодейните огнища на българската идентичност по света и правила как наученото в тях да се признава у нас. Може би тогава още някои от Испания ще решат да се върнат...