Андрей Слабаков в блатото на поезията
Неприличните думи го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях, написа Румен Леонидов за автора на "Разклати след употреба"
/ брой: 285
Режисьорът Андрей Слабаков каза "Хоп!" и за втори път скочи в блатото на поезията. Втората му стихосбирка се нарича "Разклати след употреба", първата беше "Разклати преди употреба", а авторът й вече обещава, че третата ще се нарича само "Разклати".
Вторият поетичен проект на Слабаков е с марката на издателство "Захарий Стоянов", а негови съюзници в осъществяването му са художниците Васил Мичев-Графа и Иван Цонов и редакторът на книгата - великият цензор Румен Леонидов, който е написал следното "оправдание": "Слабаков обича неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителствува, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях - той се присмива на съвършенството да си глупак."
Книгата, която самият автор определя като "писоарна лирика", "не се препоръчва за лица без чувство за хумор, дори със съгласието на родителите". "Разклати след употреба" има упътване за употребата й - тя е продукт без срок за годност, без доказани качества и консистентност. Има и странични ефекти от четенето й: гадене, повръщане, всеобщо омерзение от шибания живот, който живеем. Още: безсмислен смях, кикот и подхилване. Може да се появят прояви на сарказъм към държавните институции, обществени организации и индивиди от същия пол, както и склонност към рецитация на публични места, будеща недоумение у околните. Слабаков признава, че в тази книга има повече абсурд, отколкото призиви за въоръжена борба с войнстващата посредственост. Тя изразява и отвръщението от безкрайния преход в нашето отечество, от глобалното затопляне, от свинския грип, който не съществува, както и от измислената икономическа криза, превърнала неговата вродена доброта в безпричинен гняв. Авторът дава още един съвет, който да се използва при употребата: "Напийте се с евтина ракия без бандерол и позвънете в "Топлофикация", "Софийска вода", ЧЕЗ, НЕК, НАП, ДАИ, ДАНС или кое да е друго съкращение. Кажете им какво мислите за тях. На сутринта, въпреки махмурлука, няма да имате чувство за вина." Не случайно прологът "През зимата на наш`то недоволство" е посветен на "Топлофикация": "Какво от туй, че нямаме пари?/ Какво от туй, че вън е люта зима?/ Щом изглеждаш жив или почти,/ Значи има смисъл да те има".
И тъй като няма по-голямо зло от това да преразказваш поезия, особено пък писоарна, ще напомним само как авторът е нарекъл циклите в книгата си: "Любовна лирика", "Плод и зеленчук", "Оптимистични", "Червено", Басни и притчи", "Н2О", "На животните с любов", "Идилии", "Песни" и "Интимно". И не забравяйте да разклатите след употреба.
Повече ще научите на премиерата, която ще се състои на 13 декември, понеделник, от 18 ч. в зала 7 на НДК. Стиховете ще изпълняват Катерина Евро и Герасим Георгиев.