29 Март 2024петък04:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Алиф - като Аллах, Ба - като Бербатов, Та - като Тунис*

Във века на "хомо-компютърс" хората искат да живеят по-свободно и по-богато

/ брой: 99

visibility 1155

Станимир Овчаров

През седми век от новата ера, когато Централна и Западна Европа поема наследството на Атина и Рим, а в Източна Европа продължават по пътя на централизираната държава, сред арабските племена на Арабския полуостров се появява ислямът. Окончателната победа на тази трета по ред на възникването си монотеистична религия е ознаменувана с премахването на езическите идоли от свещения храм в Мека - Кааба, и провъзгласяването на Аллах за върховен бог. Отразявайки посредством догмите си стадия на обществено-икономическото развитие на арабските племена, населяващи полуострова, ислямът се превръща за тях в норма на поведение и начин на живот.
С възгласа "Аллах Акбар" и високо вдигнатото знаме на исляма в средата на 7-ми век започват Великите арабски завоевания, поставили началото на Арабския халифат. Завоеванията установяват границите на арабската държава - от Индийския до Атлантическия океан, от Персия до Мароко и Испания. Процъфтяващата арабска цивилизация там в продължение на девет века утвърждава исляма като световна религия и Аллах като неотменима "фигура" в духовния живот на милиони хора от различни краища на света.
За разлика от Средновековието, в наши дни ислямът се възприема предимно като етикет за представители на икономически бедни и изостанали държави. Той е официална религия на арабските държави: на Египет - люлката на арабската цивилизация (където обаче има и хора, преживяващи с по 1 долар на месец); на Сомалия, Йемен, Судан, Западна Сахара и др., където гладът и бедността са носители на болести и смърт. Ислямът е официална религия и на богатите на петрол държави - Саудитска Арабия, Ирак, Либия, ОАЕ и др. Джамията е основният храм в страните от Магреба - Тунис, Алжир и Мароко, независимо от силното европейско влияние върху тях. В размирните Ливан и Палестина ислямът е основно въоръжение на групировки като Хизбула, Мюсюлмански братя и т.н.
Аллах обаче съвсем не е еднозначна "фигура" за различните му поклонници. Напротив, ожесточените борби между представители на различните му направления, най-вече сунити и шиити, са обичайно явление дори в наши дни. В името на Аллах се извършват най-страшните и кръвопролитни терористични актове в нашето съвремие, но същевременно Аллах продължава да е Всевишният и незаменимият за близо милиард правоверни мюсюлмани на нашата планета.

Отчаянието и безпаричието отприщиха поредните протести в Тунис. Бунтовете все по-често провокират въпроса за значението, целите и последствията на "арабската революция"
Снимка БГНЕС

***

Димитър Бербатов е роден на 30 януари 1981 г. в Благоевград, в социалистическа България. Още като малък е проявявал таланта си на добър футболист, но едва ли и през ум му е минавала мисълта, че днес ще печели по 100 000 лири седмично. Всъщност заплащането му трябваше да се увеличи с още по 20 000 лири седмично, но... какво пък, и с толкова пари се живее!
Бербатов е един от най-добрите футболисти днес. Поне така пише. Да, заслужава си парите. Но в световната класация на футболистите по богатство той е едва на 37-мо място. Изявите му на футболното игрище са доста често виртуозни, запомнящи се и радващи погледа на много хора. Играта му обаче радва най-вече тези, които му дават парите, защото самите те получават още повече и си доставят удоволствие.
Какъв абсурд! Аз като че ли не мога да преценя дали майсторът-обущар, леяр, ковач, тъкач, строител и прочие работник, служител, инженер или техник е по-малък виртуоз в професията си. Да, но те не получават и хилядна от това, което Митко взема! Той, Митко, не е виновен за това. Виновни са тези, които определят коя професия или игра, включително хазартна, да бъде безумно високо заплатена, и коя да се остави "на произвола на пазара".
Същевременно в родната му (вече "демократична") България много хора живеят на прага на бедността. Всъщност малката ни балканска държавица в Югоизточната част на Европа би трябвало бързо след приемането й в Европейския Съюз да стане богата и привлекателна за живот, да бъде пример за "развиващите се" страни за това, какво би ги очаквало, ако се откажат (доброволно или насилствено) от досегашните си тоталитарни ръководители и крепко прегърнат демократичните идеи. Опитите на повечето "преходни" български правителства да приобщят народа ни към великите "демократични" ценности на Запада, се оказаха безуспешни, но не защото управниците не са се стремели към тях, а защото те, ценностите, с течение на времето са "еволюирали" и по логичния път на всяка еволюция... са изчезнали... като динозаврите.
От друга страна, наред с отричането на "еретичните" социалистически идеали и физическото унищожаване на неудобните социалистически формирования и предприятия, за 22-те години след падането на Берлинската стена в Родината на Бербатов изчезна "родното производство", което да повиши стандарта на живот, и с което страната да участва като равноправен член на европейския пазар. Българинът беше принуден също така да се лиши от уютния за селскостопанските си стоки и стоките на хранително-вкусовата промишленост пазар на СИВ, където стандартите на различните държави-участнички бяха в съизмерими качествени граници. Вместо това обаче масово бяха закрити консервни комбинати, бяха ликвидирани ТКЗС-та и т.н., вследствие на което много българи загубиха своя поминък: българинът някак неусетно се оказа неконкурентен, обеднял и безперспективен. И за да играе по "правилата на играта", българинът беше (и си остава) принуден да закупува аналогичните, доскоро произвеждани от самия него, но много по-скъпи западни стоки и технологии.
Всъщност, придобитото вследствие интеграцията на България в "голямото европейско семейство" обслужва най-вече стремежите на определени "големи играчи" да завземат още по-големи сфери на влияние, повече пазари за скъпите западни стоки, да имат повече резерв от качествена евтина работна ръка и да си осигурят удобно "депо" за неудобните им хора от малцинствата. Така на практика българинът замени една ценностна система с друга - тази на социализма с тази на капитализма, тази на идеалите с тази на парите, тази на проблемното намиране на качествени стоки с тази на проблемното намиране на достатъчно пари за закупуването им. Всичко това направи цената на демокрацията в България непосилна за гражданите й.
Хората в България все още са с големи очаквания - и от Бербатов, и от "демокрацията". Реалностите обаче са съвсем, съвсем различни - "демократичните българи" продължават да търсят прехрана и по-добър живот... извън границата на Родината си. Странно! Демократичният свят, за който понятията справедливост и солидарност трябва да са вътрешно присъщи, като че ли е склонен да "потроши" камара пари, за да си достави удоволствие, гледайки футбол, а не е склонен на никакви социални уравнявания в собствените си страни, да не говорим за помощи на например умиращите от глад жители на черна Африка. А дали същият този свят ще е по-щедър към правоверните мюсюлмани от Египет, преживяващи с по един долар месечно...

***

В края на миналата година в Тунис един младеж се самозапали. На практика той изяви така своя вътрешен протест срещу безперспективността и безпътицата в живота на тунизийските младежи. Постъпката му стана причина за масови протести и безредици в една от най-напредналите арабски държави и доведоха до оставката и бягството на тунизийския президент от страната. Протестиращите поставиха условия, които бяха изпълнени, но като цяло страната се нуждаеше от промяна.
Изненадващо е, че началото на протестите за по-добър живот бе поставено не къде да е, а в "курортното селище" на Западна Европа, държавата-отличник на арабския свят, която по време на световната икономическа криза отчете икономически растеж от над 3% за изминалата година. Считаната за остров на спокойствието и стабилността бивша френска колония обяви за своето несъгласие със световната икономическа реалност, а не просто с тази в страната й. И всичко щеше да бъде потушено, и отново щеше да се възцари "мир и спокойствие", ако това не даде началото на серия от протестни вълни, разтърсили целия арабски свят. При това протестите не са продиктувани от религиозни подбуди, а от чисто икономически такива. Някой дори би казал, че те са типична проява за демократичното общество.
От Тунис започнаха протестите, но най-кървави се оказаха в съседната й Либия. Там хората също решиха да въстанат, но не с икономически, а с политически искания - срещу режима на Кадафи, който управлява страната от 30 години. Голяма група хора решават да изразят несъгласието си с режима. Протестът им обаче не приключва с удовлетворяване на конкретни искания - протестиращите искат всичко, цялата власт. И тъй като това само по себе си не може да се случи дори в най-демократичната държава, управляващите решават да потушат протеста със сила. Използването на сила срещу бунтовниците става предлог за някои световни сили да се възползват от ситуацията и да обявят за интересите си в Либия. Естествено, единственият начин е да застанат на страната на бунтовниците и, подкрепяйки ги, да разчитат на влияние при бъдещо ново правителство. Те обаче стигат до крайност.
Едва ли е необходимо да си и средностатистически гражданин, за да разбереш какво се случва в момента в тази страна - голям производител и доставчик на петрол. Въоръжени с резолюция 1973 на Съвета за сигурност, "умиротворителите" там водят война за своите интереси, а не за "защита на либийските граждани, обявили се против тоталитарния режим на Кадафи". Но какво ли би се случило, ако Съветът за сигурност на ООН приеме резолюции за всички места по света, където има конфликти, и изпрати "умиротворители" с най-съвременна военна техника, за да въведат демокрация?! Може би Израел вече нямаше да съществува, кюрдите щяха да имат своя държава, да не говорим за индианците в Америка...
Въпреки диктаторския си нрав, Кадафи в мирно време е водил удобна за Западна Европа и САЩ петролна политика, дори може да се каже, че се е оставял да бъде манипулиран от тях. Сега "либийската революция" просто обърква сметките на облагодетелстваните до момента, защото се покачиха световните цени на петрола. За съжаление обаче, само на шепа "революционери-водачи" е известно, че ракетните удари са най-цинична подигравка с идеите и чувствата на масата протестиращи и че за "играчите" това е единственият шанс по "най-демократичен" и "хуманен" начин отново да възвърнат печалбите си. Още повече - може би дори е определен и "наследникът" на Кадафи, който задължително ще бъде подлежаща на манипулирана личност. Примери за такъв сценарий колкото искаш.
На този фон протестите и бунтовете, довели до свалянето от власт на двамата президенти на Тунис и Египет, както и до кръвопролитията в Либия, дори и да постигнат някои преки икономически искания, ще поставят под въпрос чисто икономическите им цели и демократичните им последствия. Тяхното верижно разпространение в арабския свят, в света на исляма, от една страна предопределя, че Аллах също ще има пръст в решаването на бъднините на хората там, а от друга - би могло да съживи поовехтелите идеи на панарабизма и панислямизма.

***

Светът днес е в криза. Навсякъде на Запад съвсем "демократично" се твърди, че вече сме излезли от нея. Малцина са тези обаче, които осъзнават реалните й измерения. Тази криза не е бунт, който преминава с потушаването му, или с изпълнението на исканията в него. Започнала малко преди падането на Берлинската стена, настоящата криза се изразява преди всичко в загърбване на моралните демократични ценности в полза на "печеленето на пари" на всяка цена в условията на отсъствие на идеологически противник, какъвто бяха страните от социалистическата система до края на 80-те години на миналия век. С краха на социализма се изпариха и всички мечти и въжделения за алтернативно бъдеще на по-бедните арабски държави и народи. Преминаването на бившите социалистически страни от "другата страна на бариерата" принуди арабските и мюсюлмански държави да заемат обща отбранителна позиция, защото в тяхно лице "цивилизованият" свят припозна основния си враг - заместителят на социалистическата система. В допълнение на това, безуспешните опити на САЩ за насилствено налагане на демокрация от края на миналия и началото на този век на практика създадоха новия, най-опасния враг за всички времена - тероризма, и ни накараха да ревизираме демокрацията като ценностна система.
    В този ред на мисли вече като че ли е задължително да "свалим розовите си очила" и точно да изложим истината за "българската демокрация", докарала България до безумното й членство в НАТО и ЕС. Чисто и просто никой не ни е приел в тези организации, за да ни реши икономическите и житейските проблеми и да ни направи богата и просперираща държава. Едва ли Бербатов щеше да играе футбол по-лошо като гражданин на "недемократична" държава, която не е член на ЕС и НАТО.
Ние винаги сме смятали, че "корумпираните ни политици" са виновни за положението, в което се намираме. Но дори да е имало такива през всичките 22 години "преходен период", то за всички вече е ясно, че основната причина за този ни хал е в абсолютно неравноправното ни участие в тези организации, които, вместо да ни помогнат в истинския смисъл на думата, се стремят да ни вкарат в техния ритъм на живот, без да имаме необходимата за равноправието икономическа база. Така останките от социалистическата икономика неминуемо ще бъдат разрушени, а новата икономика задължително ще бъде пригодена към интересите на големите европейски държави, диктуващи "правилата на играта", с цел да бъде извлечена максимална изгода от нас. И никой няма и намерение да се замисли за това, че хората тук живеят на ръба на безпаричието и отчаянието, както в Тунис до иженарицаемата "арабска революция", че безработицата все повече набира сила в условията на практическо уеднаквяване на цените с тези на Западна Европа.
    При това, ако за качествата на някои знаещи и можещи българи Западът плаща висока цена, това не означава, че народът в държавата ни ще просперира. Не, просто някой "голям" играч ще се е възползвал умело от тях и ще е натрупал няколко камари пари от това. И нищо повече.
Истината е, че във века на "хомо-компютърс", когато пазарните закони доведоха компютрите и интернет и в арабския свят, облекчените комуникации и преливащата рекламна информация и пропаганда накараха хората там, както преди 22 години в България, съвсем естествено да решат, че могат да заживеят по-различно - по-богато и по-освободено. И съвсем естествено е да бъдат подведени, че е едва ли не задължително толкова напреднали в развитието си умни хора от водещи държави да се постараят с изкореняването на основния абсурд на нашето съвремие - бедността. Че не е възможно да продължава да има такива огромни материални различия между хората, и че не може някъде едва да свързват двата края, а на други места по света да плащат по...над 100 000 лири седмично...за да си доставят удоволствие.
    Следвайки тази нишка на разсъждения, обективно си задаваме въпроса за значението, целите и последствията на "арабската революция". Дори и тийнейджърите знаят, че по социалните мрежи Фейсбук и Туитър не могат да бъдат "изписани" оръжия, бронетранспортьори и ракети за "революционерите", както се опитват да ни убедят например "умиротворителите" на Либия. Ако беше така, то и невръстните ми синове сигурно щяха да се нарекат "революционери". За нас, закалените в "демократичния преход" индивиди, е най-малкото обидно, истината да ни се сервира по такъв начин. Вече безвъзвратно отмина времето, когато мастити западни политици ни лъжеха и заблуждаваха в "изконните европейски ценности" и в "голямата услуга", която ни правят, приемайки ни за членове на рушащите им се организации. Останахме "доволни". А колко ли доволни ще бъдат арабите двадесетина години след т.нар. революция?! Някои от тях - естествено, ще бъдат. Само дето няма да са точно тези, които са сега на власт, а "демократично избрани" бъдещи протежета, удобни и послушни на "големите" играчи. И ако, въпреки всичко, точно това не се случи поради някакъв демократичен ентусиазъм у масите, то най-вероятно политическият живот в тези страни ще бъде доминиран от религиозни ислямски течения - от по-малко опасните фундаменталисти, до много опасните крайни фанатици-терористи - последен продукт на "демократичната" цивилизация.

* - - Алиф, Ба и Та са първите три букви от арабската азбука

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ