Алепо - ключът към победата на Дамаск

Президентът Башар Асад иска на всяка цена да си върне Алепо - вторият по големина град в Сирия, за да нанесе решителен удар на бунтовниците, но и отново да намери за своя режим място на международната сцена в момент, когато се очертава смяна в курса на американската дипломация.
Някогашна икономическа столица и индустриално средище на Сирия, Алепо е разположен на стратегически търговски кръстопът, недалеч от границата с Турция. От 2012 г. Градът се дели на лоялни към властта райони в западния сектор, където живеят 1,2 милиона души, и квартали под контрола на бунтовниците в източната му част, обитавани от над четвърт милион жители.
За Асад падането на Алепо би било "една от най-големите победи", смята проф. Матийо Гидер от университета Париж-8, експерт по геополитиката в Близкия изток, цитиран от "Франс прес". "Той е сред първите градове, завзети от въоръжената опозиция" - "изключително престижен от историческа, политическа и геополитическа гледна точка", обяснява Гидер. С превземането на Алепо режимът ще се постави в позиция на силата, за да излезе победител от войната, която съсипва Сирия от 2011 г. и доведе до 300 000 жертви и милиони бежанци и разселени. Така бунтовническите отряди ще останат изолирани, освен в Идлиб, в няколко зони от южната провинция Дараа, люлка на метежа, и край Дамаск, където също отстъпват след загубата на крепости като Дарая и Муадамия. "Не е дошъл краят на тези групи, но поражение в Алепо ще означава, че те не могат да задържат населението под свой контрол и да го бранят", потвърждава Гидер.
Превземането на Алепо "би означавало поврат", уверява Фабрис Баланш, специалист по сирийските въпроси от Вашингтонския институт. Защото така режимът ще може "да контролира Дамаск, Хомс, Хама (в центъра на страната), Латакия (на запад) и Алепо,т.е. петте най-големи града". Според него загубата на Алепо ще покаже, че "опозицията е неспособна да постигне голям успех във военен план" и да се представи като "алтернатива" на Дамаск. За бунтовниците "Алепо е последната надежда да се установят някъде трайно", но бъде ли превзет градът, "отлита и тази надежда", казва той. Подобно настървение цели да насърчи мирните жители, сломени от глада и мизерията, да се обърнат срещу бунтовниците. През уикенда местните хора напускаха със стотици Източно Алепо и тръгваха към правителствените зони - първото масово преселване от този род след 2012 г. "Няма как да си вземеш земите обратно, освен ако населението загърби джихадистите", обяснява Баланш. Идването на Доналд Тръмп в Белия дом през януари - знак за възможен обрат в курса на американската дипломация, също може да промени разположението на силите. "Знае се, че Тръмп няма голямо желание да се занимава със Сирия. Ако падне и Алепо, едва ли ще си струва да продължи досегашната подкрепа от страна на САЩ за сирийската опозиция", отбелязва още Баланш.

Южната столица има и ключово значение за отвоюването на северозападната провинция Идлиб, която почти изцяло е в ръцете на бунтовници и джихадисти. "Това ще промени силовия баланс в конфликта", подчертава Басам Абу Абдала, директор на Дамаския център за стратегически проучвания. Според него "целта е да тласнат тези бунтовнически отряди към сценария от Хомс" - третия град в страната, където през 2014 г. бунтовниците се предадоха след двегодишна обсада и обстрели. "Или ще има примирие, или хората ще се евакуират другаде", казва той. От 17 юли насам най-силен е натискът върху Източно Алепо, обсаден от правителствените сили, останал без хуманитарна помощ и застрашен от голям глад. Почти всички местни болници са били обстрелвани; Западът дори заклейми извършените там "военни престъпления".
По думите на Абдала "загубата на Източно Алепо ще значи да се сгромолясат и последните надежди на страните", подкрепящи опозицията, по-специално на Саудитска Арабия, Катар и Турция. С такава победа в своя актив Дамаск ще държи ключовете за евентуално подновяване на мирните преговори, след като тази година се провалиха три опита за диалог под егидата на ООН.

Лицето на терора

Терористите в Алепо взривяват училища, болници и джамии, представяйки разрушенията за резултат от въздушните удари на сирийската авиация и артилерия. Това заяви пред журналисти високопоставеният руски генерал Сергей Рудской, цитиран от ТАСС.
"Социалната инфраструктура в Алепо на практика е напълно разрушена. По свидетелства на очевидци терористите минират и взривяват училища, болници и джамии. След това предават на снимките от разрушените сгради на западни правозащитници с обяснението, че това са последици от ударите на сирийската авиация и артилерия", разказа генералът. Той уточни, че всички показания на свидетелите се регистрират в Центъра за примирие и от сирийските власти. "Цялото мъжко население, включително 12-годишни подрастващи, е мобилизирано насила от екстремистите. В града редовно се извършват акции на сплашване на мирното население. Редовно се извършват и екзекуции на гражданите, които не се подчиняват", алармира руският генерал.

Междувременно Червеният кръст(МЧК) съобщи, че близо 20 хиляди е общият брой на избягалите от източната част на сирийския Алепо за последните 72 часа. По-рано този брой бе отнесен за период от 24 часа в последния ден на м. ноември. Говорителят на Международния комитет на Червения кръст в Женева Криста Армстронг обяви данните, цитирани от АФП. Тя поясни, че този брой е само оценъчен, като уточни, че "хората бягат в различни посоки", за да опитат да се измъкнат от смъртоносните сражения. Само ден по-рано, във вторник, координаторът на хуманитарните операции на ООН Стивън О` Брайън бе посочил цифрата 16 хиляди цивилни, които са избягали от източната част на Алепо. Според анализа на МЧК ужасените хора са побягнали без багаж към другите квартали, останали в ръцете на бунтовниците, или са напуснали в посока към западната част, контролирана от войските на режима в Дамаск. Други пък са успели да се прехвърлят в кюрдските квартали, според очевидци. Успешното напредване на войските на Дамаск в кварталите и породилите се тежки хуманитарни проблеми в районите, контролирани от бунтовниците, развълнува международната общност. По този повод

Русия директно обвини ООН                  

за прекъсването на хуманитарните паузи в Алепо. Въпреки това редица западни държави призоваваха за нови санкции срещу Русия, след като в Алепо бяха освободени над 80 000 мирни сирийци. Това заяви говорителят на руското министерство на отбраната ген. Игор Конашенков, като подчерта, че последните дни сирийската армия е освободила над половината от източната част на Алепо. "Сега стана ясно, че освобождаването на 80-хилядите жители, които са били заложници на терористите, изобщо не е влизало в плановете на британското и френското външно министерство, на Държавния департамент и на Бундестага. Стигна се дори до призиви за въвеждане на нови санкции", каза Конашенков, цитиран от ТАСС. По думите му за пръв път от много време освободените жители получиха вода, храна и медицинска помощ в разгърнатите хуманитарни центрове. "Дълги години тези сирийци служеха като "жив щит" в Алепо за терористите от всякакви разновидности. Именно тях защитаваха всички западни политици", поясни говорителят. Междувременно Центърът за помирение на враждуващите сили в Сирия уточни, че броят на освободените в Алепо сирийци е достигнал 90 000, те са обитавали 310 000 жилищни помещения. Центърът съобщи още, че над 500 терористи са сложили оръжие и напуснали Алепо.

В същото време Държавният департамент на САЩ шумно обяви, че Русия носи "пълната отговорност" за действията на сирийския режим, в частност в Алепо. Такава позиция заяви по време на брифинга за журналисти началникът на пресслужбата на външнополитическото ведомство Джон Кирби. "Русия носи пълна отговорност за действията на сирийския режим по отношение на невероятните загуби сред мирното население и разрушенията на гражданската инфраструктура, в това число на болници в Алепо и неговите околности", подчерта Кирби.
Той отново говори за многобройните жертви в резултат на въздушните удари в Алепо, но без да даде никакви доказателства, отбелязвайки, че "няма информация за това", коментира news-front.info. В подобен тон последва и изявлението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който каза в интервю за френски медии, че санкциите срещу Русия остават.
"Ако покажете на Русия, че санкциите срещу нея ще се запазят и в бъдеще, тя ще разбере този език и ще направи необходимите заключения, но ако й покаже, че е възможно да се вдигнат санкциите, то непременно тя ще извлече от това за себе си някаква полза", отбеляза Юнкер. В тази връзка обаче ръководителят на ЕК призна, че "архитектурата на сигурността в Европа не може да бъде създадена без Русия." "Европейският съюз е разположен на площ от 5,5 милиона километра, а самата Русия - 17.500 милиона км", - напомни политикът.

Иранският фактор в сирийската драма

Техеран харчи до двайсет милиарда долара годишно за подкрепата на режима на Асад, предполагат ирански експерти. Тук неминуемо следва и логичния въпрос: защо Сирия има толкова голямо значение за Иран?
"Иранските национални интереси диктуват да се оказва поддръжка на Асад", казва Абас Абди, бивш политик-реформатор от Техеран. Той обръща внимание на дългата история на сирийско-иранските взаимоотношения: по времето на войната между Ирак и Иран през 1980-те години Сирия беше най-важният съюзник на Иран в региона. "На тогавашната сирийска подкрепа дължим това, че иракското нападение срещу Иран не прерасна във война на целия арабски свят срещу Иран", посочва Абди.
През годините на иракско-иранския конфликт, алевитският сирийски режим, чиито корени са шиитски, снабдява Иран не само с оръжия. Навремето Сирия затруднява и иракския износ на петрол, блокирайки един петролопровод, по който иракската суровина се е пренасяла от Персийския залив и Северен Ирак към Средиземно море. В замяна на това шиитските милиции на Иран защитават сирийските интереси в Ливан. Сирийските войски навлизат там през 1976 - една година след избухването на ливанската гражданска война. Всъщност Сирия и Иран и до днес имат общи интереси в Ливан.
Фактът, че Сирия и шиитското движение "Хизбула" оказват голямо влияние на политическото развитие в Ливан, винаги е предизвиквал огромно раздразнение сред сунитските държави в Залива. "Основната грижа на Иран е как да изтласка влиянието на Саудитска Арабия от региона", подчертава  Абди. Влиянието на Иран в Сирия, а всъщност и в целия регион обаче никак не се харесва на Саудитска Арабия - която е най-прекият съперник на Иран за регионално лидерство. "Риад подкрепя недоволните сунитски малцинства в Ирак по границата със Сирия", обяснява бившият ирански дипломат Мехрдад Хонзари, днес консултант в лондонския Център за арабски и ирански изследвания. Според него по този начин саудитската кралска династия рискува да разцепи Ирак и Сирия. Това застрашава стабилността на целия Близък и Среден Изток. "Не само Иран, но и Западът нямат интерес от подобно нещо", казва той.
Интересите на Ислямската република Иран в момента се защитават на сирийска земя, казва генерал Касем Солеймани, командир на иранските бойни поделения, които играят активна роля в сирийската гражданска война. Иранските медии представят Солеймани като една от най-важните фигури в борбата на шиитските милиции срещу терористичната организация "Ислямска държава". А според американските медии, той е един от най-влиятелните мъже в Близкия и Среден Изток и един от основните "кукловоди" на военните събития в днешна Сирия.
"Каквото и да ни струва това, няма да допуснем Асад да падне от власт" - явно това е мотото на управляващите в Техеран. През миналата година специалният пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура предположи, че ежегодните разходи на Иран в Сирия възлизат на повече от 6 милиарда американски долара. Някои ирански експерти дори предполагат, че става дума за 15 до 20 млрд. долара, отпускани от Иран за подкрепата на Асад, който действа не само срещу умерената опозиция, подкрепяна от САЩ, но най-вече срещу радикално-сунитските милиции, които се въоръжават и финансират основно от Саудитска Арабия и Катар.
 
Петролът - основният мотив за войната

Катар, обвиняван от Сирия, че изпраща хиляди свои наемници на сирийска земя, обяви на 26 ноември, че ще продължи да снабдява сирийските бунтовници с оръжия, дори и Доналд Тръмп да прекрати американската помощ за опозиционните сирийски сили. Сирийският режим на Башар Асад отдавна е трън в очите на Катар. Емирството е заинтересовано от изграждането на газопровод, по който да се пренася суровина от региона на Персийския залив през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция, а оттам - към Европа. А такъв проект досега е нямало как да бъде реализиран с Башар Асад. Всъщност една трета от газовото находище принадлежи на Иран, а Иран отдавна си мечтае за тръба, която да започва от негова територия и през Ирак и Сирия да води до Средиземно море. През юли 2011 Техеран дори стартира проект на стойност 10 млрд. долара за изпълнението на подобен газопровод, а през юли 2012 подписа и споразумение с Асад. Проектът обаче засега си остава само на хартия.
"Подкрепяйки Асад, Иран отправя един много важен сигнал към всички свои съюзници в региона, на които недвусмислено заявява: "Лоялността към нас е нещо, което си заслужава" - твърди експертът от лондонския Център за изследвания на Средния Изтак Майсам Бехравеш. "В сирийския конфликт става дума за съдбата на Асад като личност, но и за тази на Сирия като стратегически важна държава от Средиземноморието, граничеща с Израел.