28 Март 2024четвъртък12:28 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знание

Ако умра в България...

Един от най-бележитите българисти, проф. Роже Бернар, обиква страната ни и пропагандира нейния принос за световната култура

/ брой: 88

автор:Кирил Момчилов

visibility 2860

"Ако умра в България, бих искал да почивам там, в тази страна, към която се привързах толкова много, и на духовното наследство на която посветих много десетилетия от живота си..."  

Това свое завещание проф. Роже Бернар е написал върху измачкан пожълтял лист хартия в последните години на живота си. Поради каква причина? - ще попита читателят.

Отговора ще потърсим в животоописанието му. Роден е на 5 август 1908 г. във Валенция. Детството му преминава в родния град, където завършва средно образование. Като ученик на републикански конкурси от лицеите и колежите на Франция е отличен с втора награда по гръцки език (1925 г.) и четвърта по философия (1926 г.). През онези години проявява голям интерес към гръцкия, немския и философията. 

Минал през лицеите "Парк" в Лион и "Людовик Велики" в Париж, от 1929 до 1932 г. учи в Екол нормал сюпериор в Париж, където отначало се записва в отделението за немски, а сетне в отделението за граматика. Докато подготвя курсова работа по филология и дипломна върху Еврипид, Роже Бернар слуша лекции в същото време в Националното училище за живи източни езици по руски, водени от проф. Пол Боай, и по български, водени от основателя на катедрата проф. Йордан Иванов (1872 - 1947), а по-късно от проф. Леон Болийо. 

Във Френския колеж получава начални познания по старобългарски език. През 1934 г. се дипломира по специалност "Български език". Петнадесет години работи като преподавател по френски, латински и гръцки в лицея в Амиен и в "Бюфон" в Париж. По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение срещу нацистката окупация на Франция.

Първия си научен труд от 56 страници "Етимологично и сравнително изследване на някои български думи във връзка с облеклото и украшенията" Роже Бернар публикува през 1946 г. Това е началото на дългата му поредица за българския език, за българската литература и за научния живот в България. В 1947 г. е избран за професор по български език в Националното училище за източни езици, където наследява катедрата на своя учител проф. Леон Болийо. 

През 1962 г. и 1964 г. чете лекции по българистика в Сорбоната. За чуждестранен член на БАН е избран през 1961 г. Носител на два ордена "Кирил и Методий" I степен (1963 и 1970 г.), кавалер на Почетния легион (от 1964 г.), носител на Академичните палми (от 1975 г.), лауреат на Международната награда "Братя Кирил и Методий" за изключителните си заслуги като изследовател и пропагандатор на делото на светите братя Кирил и Методий (през 1979 г.). 

През 1989 г. той получава най-високото българско отличие за чужденец - ордена "Мадарски конник", а през 1996 г. - почетния знак на БАН, медала "Проф. Марин Дринов". Малко преди смъртта си на 11 април 1997 г. става почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

За пръв път Роже Бернар идва в България като студент в 1930 г., а през втората половина на ХХ век многократно посещава нашата страна. И до днес той си остава един от най-емблематичните чуждестранни българисти редом с проф. Дмитрий Лихачов. Голям негов принос са научните изследвания, които имат значение не само за българското, но и за балканското езикознание. Като сътрудник на няколко авторитетни енциклопедии и енциклопедически речници с международно значение той е поместил в тях голям брой статии върху българската литература и за отделни български писатели и учени. 

Висока оценка заслужава и библиографският преглед, който той четвърт век прави в голямото френско славистично списание "Ревю де-з-етюд слав". Освен научните му изследвания неоценими са и преводите му на някои от най-значителните творби на българското художествено слово: "Крадецът на праскови" и "В тиха вечер" на Емилиян Станев (1962), "Под манастирската лоза" на Елин Пелин (1963), "Немили-недраги" на Иван Вазов (1963), "Старопланински легенди" на Йордан Йовков (1963).

Професор Роже Бернар навярно се е чувствал по-голям българин от много българи. Съдбата му е отредила да почива в гробище в центъра на парижкото предградие Мьодон в гроб, покрит с вечно зелен български здравец.                

Проф. Роже Бернар: 

България спасява делото на Кирил и Методий

Двамата братя Кирил и Методий са извършили дело със световно значение като са изтръгнали от мрака стария език на славяните, за да издигнат презирано довчера слово до достойнството на писмен език. Тяхното дело след покръстването позволява на славяните да устоят срещу опитите да бъдат покорени или асимилирани от страна на немци и гърци - особено застрашени през Средновековието.

В това дело основна роля изиграва България, спасявайки го от забвение. Тя приема преследваните ученици на Кирил и Методий. Създава богата религиозна книжнина - първата национална славянска литература, чрез която по-късно русите се приобщават към християнството.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 144

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 164

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ