Бумерангът на ембаргото: Кубинците стават все по-антиимпериалистически настроени

На конференция, организирана от Кубинската асоциация на Обединените нации, на която виртуално присъстваха около 400 човека от цял свят, представители на различни съюзи и сектори от Острова на свободата разказаха за щетите, които администрацията на Доналд Тръмп нанася със санкциите, ембаргото и петролната блокада. Противно на очакванията му, че кубинският народ ще се надигне срещу собствените си управляващи, ставаме свидетели на точно обратния ефект - хората стават все по-антиимпериалистически настроени, защото си дават явна сметка кой е виновен за задушаващата действителност.

Членове на организации и политически движения от Латинска Америка, Африка, Азия, Европа научиха от първо лице в продължение на почти 3 часа факти за неоправданата агресия над Куба. Макар че по света се говори за вредите от американските санкции, картината приема съвсем различни измерения, когато се чуят официални данни и примери, съобщени от местните.
На събитието България беше представена от Таня Глухчева ("ДУМА"/СБЖ/Съюз на испаноговорещите журналисти), Стефан Петров (Движение "23 септември"), Евгений Белий (председател на Българския антифашистки съюз) и Абел Родригес - син на българка и кубинец.
Антикубинските и антикомунистическите настроения при Тръмп не започват от настоящия му мандат, напротив, те стават все по-жестоки още при първото му избиране за президент на САЩ. През юни 2019 г. той предприема т. нар. лов на вещици, при който започва преследване на почти всеки с кубински паспорт. А към вече съществуващото търговско ембарго той добавя още 293 мерки. 
Интересното е, че по време на управлението на Джо Байдън не се налагат нови санкции, но не се премахват и вече съществуващи. Едва броени дни, преди да напусне Белия дом, администрацията му изважда Куба от Списъка със страните, финансиращи и подкрепящи тероризма, но след като Тръмп се връща на власт, отново я включва в него.
А е имало моменти, когато напрежението не е било толкова голямо. "Някога се срещахме на научни конференции и обменяхме опит", разказва кубински лекар. "Тогава американските ни колеги се учудваха как въпреки ембаргото сме извели здравеопазването си на толкова високо равнище като тях, дори повече", спомня си той. Но от 2017 г. това нещо е невъзможно - дори и медици от Острова да са канени да участват в подобни конференции в САЩ, от посолството им отказват визи. Още по-сериозен проблем е, че достъпът им до научна литература е ограничен, а публикуването на научните им статии и постижения в престижни международни списания - възпрепятствано. Тук вече ставаме свидетели на друго измерение на ембаргото - то вече не е насочено само към икономиката и политиката, но и към науката. 

Въпреки всичките затруднения обаче нито един медицински център не е затворен. Да, списъкът с чакащи за операция непрекъснато расте, но лекари и медицински сестри не се предават, не отстъпват от Хипократовата клетва и продължават да помагат, доколкото възможностите им позволяват. Но здравеопазването започва да се влошава. Ако доскоро държавата държеше едно от първите места за ниска детска смъртност - около 4%, то днес тя е двойно по-висока. Заради блокадата много лекарства не могат да бъдат доставени или са на много високи цени.
Положението в "Бърза помощ" също не е добро, тъй като не достига гориво за линейките. От началото на годината досега в Куба е пристигнал един единствен кораб с петрол от Русия, а запасите са вече на привършване. Когато спира токът (понякога няма електричество в продължение на 20 часа), медиците дават кислород ръчно, тъй като машините не работят.

Земеделието също е силно засегнато 

Правителството е гласувало потребителска кошница, включваща най-важните хранителни продукти (ориз, зърнени култури, олио и др.), за всеки жител, независимо дали е член на Кубинската комунистическа партия или противник на управляващите. Храна и образование трябва да има за всеки, по конституция, но поради високата инфлация вече се посяга и на правото на хората да се хранят.
"Знаете ли? Целта на Съединените щати е да заличи кубинския народ от географската карта, но ние казваме: "Не!" Много добре знаем, че там, откъдето е минала американската армия, дадена страна е върната не десетилетия назад, а векове. Няма оправяне след това. Вижте Ирак, Либия, Сирия", бе посочено в един от докладите.

Образование

За да се пестят средства, често занятията в университетите се провеждат онлайн. Но има случаи, когато и това е невъзможно, защото, когато спре токът, всичко свършва.
"Ние, студентите, сме недоволни, да, но не от нашите управляващи, а от Вашингтон, откъдето идват проблемите ни", споделя студент с нас. "Ние искаме да се върнем в учебните зали, в общежитията, да общуваме на живо с преподавателите ни. Не ни харесва да учим онлайн", допълва той и уверява участниците в конференцията, че всичките действия на САЩ всъщност провокират младите още повече да защитават Революцията.

"Осъзнаваме, че правителството на янките иска да се възползва от нас, студентите, но няма да успее", добавя негова колежка.
"Никаква блокада няма да угаси желанието ни да учим. Куба живее и образова и... ще продължава да го прави", включва се университетска преподавателка.
В събитието взеха участие още представители от религиозни общности и хора с физически увреждания. Всички се категорични, че действията на Белия дом вредят на всички жители на Острова на свободата. Защото щетите от ембаргото, от блокадата, от санкциите не вредят на един или двама. Те имат лицето на зародиша в опасност, на детето, което иска да има нормално детство, на бабата и дядото, които заслужават спокойни старини, на земеделеца, грижещ се за посевите си, на учителя/лекаря/инженера..., които искат само да могат да си вършат работата и да се развиват.
Забележително е, че лекторите бяха равнопоставени - 50/50 мъже и жени, дори имаше симултанен преводач за глухонемите, също така бяха осигурени преводи на английски и френски език, за да може истината за Куба да достигне до по-широк кръг от хора.
"Никога няма да се предадем, никога няма да се молим, ако трябва да ядем скъпа храна или изобщо да не ядем - ще го правим, но ще запазим достойнството си!", се чу сред заключителните слова.
Все повече хора в световен мащаб са солидарни с Куба, събират и изпращат помощи. Въпросът е: "А различните правителства какво правят или предпочитат да останат неми съучастници на жестока несправедливост, задушаваща живота на цял един остров?"