Акад. Георги Марков: Президентът да се поклони и в Гарнизонното стрелбище! Не може да се делят жертвите!

Интервю на Красина КРЪСТЕВА, Епицентър

- Правилно ли президентът Румен Радев се поклони пред Паметника на жертвите на комунизма, акад. Марков? Досега държавният глава не бе ходил там.

- Това е паметник на жертвите на гражданската война - от едната й страна. През 2018 г., когато се навършиха 100 години от началото на гражданската война в България, предложихме на президента (б.р. - група общественици, между които и член. кор. Иван Гранитски, проф. Илия Тодев, Нешка Робева, Петко Н. Колев) на 6 септември - Деня на Съединението, да има и Ден на единението на българите. Първо полагаме венец пред Паметника на Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни ген. Заимов и Никола Вапцаров, после полагаме венец пред Паметника на жертвите на комунизма. И президентът пращаше човек от президентството да положи цветя. Това е равновесието, което трябва да се възприеме.

Преди 10 ноември имаше жертви само на белия терор, друго не се признаваше, дори Св. Неделя - този ужасен атентат. След 10 ноември пък се зачитат само жертвите на червения терор. Това исторически не е оправдано. Болката е еднаква, ние не можем да делим човеците на комунисти и антикомунисти. Защото, ето - един Гео Милев. Как няма да се поднесе венец на Гео Милев, който е убит през 1925 г., толкова млад. И затова президентът трябва да спазва това - да се поднасят цветя на различни паметници - на жертвите на гражданската война.

- Какъв знак даде президентът?

- На паметника на жертвите на Народния съд ходят ДСБ, СДС, ГЕРБ. Не може да се делят жертвите! Кога ще отидат на Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян Вапцаров?! Ами децата от Ястребино, какво правим с тях? Аз съм писал две книги за тази ужасна гражданска война. В предговора пиша за това как костите на Никола Петков са положени до тези на баща му - Димитър Петков, който е убит като министър-председател на улицата, той е лидер на Народнолибералната партия. Брат му - Петко Д. Петков, е с други убеждения, но също е убит на улицата. И Никола Петков, който е обесен. Трима души от едно семейство, това е символът на българската трагедия! Това е до гроба на Стамболов на Софийските гробища. И някой беше написал: "И всички паднаха от братска, българска ръка!"

Трябва да гледаме на историята по-справедливо. Да не я набъркваме политиката в тези жертви.

- А трябваше ли с Радев да отиде и вицепрезидентът Илияна Йотова?

- Тя, вероятно, понеже е от БСП, затова не е отишла. Трябва да се уравновеси отношението към жертвите. Толкова десетилетия минаха, това трябва да престане - това делене на жертви против жертви. Ето, например, Св. Неделя - ужасен атентат на безумието. Но след това какво прави ген. Иван Вълков, на когото по времето на Софиянски искаха улица да наименуват. Аз възразих. Казах - "Да, преименувайте ул. "Гео Милев" на "Ген. Иван Вълков"." След атентата са убити стотици - удушени с морски възел, включително Гео Милев. Той няма нищо общо с атентата, написал е поемата "Септември"! А публицистът Йосиф Хербст, също убит? Нищо няма общо с атентата този бележит интелектуалец, спират му три вестника - бил писал срещу правителството. А Христо Ясенов, поетът? Не може по този начин! Сега - дайте, комунистите убивали. Вярно е - Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници - те са избити и хвърлени в яма. Слагат им етикета "фашисти", за да ги убият. Акад. Богдан Филов никога не е бил фашист.

Това също трябва да се осъди, което е станало на 1 февруари 1945 г. в късната вечер. Това е един политически процес, с предварително известни смъртни присъди - 2730!

А колко са избити без съд и присъда! Това пък не бива да оправдава белия терор. Сега всеки плаче за своите жертви - едните плачат на 1 февруари за жертвите на комунизма, другите плачат на Братската могила. Това трябва да се надделее. Защото става дума за жестока братоубийствена война, българи убиват българи.