А стоки може...

Антимигрантският дебат в Европа не стихва, дори набира сила, макар n-брой проучвания да доказаха ползата от миграцията. Масло в огъня наля референдумът в Швейцария, на който, макар и с малко, бе подкрепено връщането на квотите за имигранти. Може да се каже, че победител на него се оказа крайно десният популистки вот, тъй като именно такива партии обвиняват масовата имиграция за редица проблеми на страната. Естествено решението бе приветствано възторжено най-напред от отявления еврофоб Фараж, който поздрави Швейцария за решението й да "се изправи срещу тормоза и заплахите на бюрократите в Брюксел".
Вотът, който определено обтяга отношенията между Брюксел и Берн, ще засегне най-вече работната сила от ЕС, откъдето в Швейцария пристигат най-много мигранти, които обаче представляват и работна ръка. Делът на чужденците в Швейцария е 23 процента от цялото население. Тези 23% нима не допринасят за икономиката на страната?!
Струва ми се обаче, че швейцарците не са си направили правилно сметката и не са преценили потенциалните рискове от своя ход. Както писа пресата в алпийската страна, Швейцария си е създала огромна криза. Ограниченията на миграцията несъмнено ще повлияят върху достъпа й до единния европейски пазар на стоки и услуги, тъй като това право е неразривно свързано със свободата на движение и на хора.
Защо някоя европейска страна не вземе да си спретне един референдум за свободното движение на стоки? Ясно е - защото от това печели. От свободното движение на хора, особено висококвалифицирани, се печели в някои случаи и повече. Кога политиките на Европа, а и на всяка страна в света, ще бъдат в полза на хората, а не на само на бизнеса и икономиката? Защото в крайна сметка именно хората са движещата сила на всяка страна. В техни ръце е потенциалът за развитие.