13 Ноември 2018вторник01:35 ч.

Акценти

Новите икономики

Съвременните технологии вече не съпътстват бизнеса, те са самият бизнес

/ брой: 170

автор:Евгени Гаврилов

visibility 193

Икономиката, общо взето, е консервативно нещо, но и там през последните години се появяват нови тенденции. Даже може да говорим и за мода.

Кръговата икономика

Например над 90% от битовите отпадъци в Швеция се преработват, а близо половината от боклука на страната се изгаря и по този начин се произвежда енергия.  Швеция е  един от отличниците в света по кръгова икономика - а именно удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика кръговата икономика означава възможно най-дълго  повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали.  Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които е съставен, продължават да се използват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на боклук.
Тази иновативна концепция може да бъде решението на прекомерното генериране на отпадъци. Според доклад на Световната банка до 2025 г. човечеството ще произвежда 2,2 милиарда тона боклук на година, рециклирането и други подобни мерки, заложени в кръговата икономика, могат да доведат до нетни икономии за предприятията в Европейския съюз в размер на 600 милиарда евро, или 8% от годишния им оборот.
Рим отдавна се бори с криза с битовите отпадъци, а Австрия има свободни мощности в завод за производство на енергия от боклук край Виена. Сделката между италианците и австрийската компания EVN е пример за плюсовете на кръговата икономика. Боклуците се транспортират с влакове през Северна Италия, минават през Алпите и накрая пристигат в завода на EVN в Цвентендорф на брега на Дунава. Те биват изгаряни и преработени в горещ дим, който от своя страна генерира пара. Парата бива доставена до съседната електроцентрала, където се преработва в електричество, захранващо 170 000 къщи в провинция Долна Австрия.
В края на 2015 г. Европейската комисия прие амбициозен пакет от мерки за преминаване към кръгова икономика. Целта е да се сложи край на досегашната практика суровините да се добиват, да се използват веднъж и да се изхвърлят. Намеренията на Брюксел са до 2030 г. да намали под 10% депонирането, а отпадъците да се превърнат в ресурс чрез висококачествено рециклиране. Целите са това да става с 65% от битовите отпадъци и 75% от тези от опаковки.
От екоминистерството припомнят, че за намаляване на количеството депонирани битови отпадъци чрез осигуряване на допълнителен капацитет за рециклиране и оползотворяване има финансиране от близо 563 млн. лв. в ОП "Околна среда" 2014-2020 г. Планирани са 7 процедури за изграждане на анаеробни и компостиращи инсталации за биоразградими и зелени отпадъци.  Според представители на бранша обаче  за България тези цели са непосилни, защото трябва да се намали депонирането на отпадъци с близо 60% от сегашните равнища, рециклирането им да се увеличи с 36%, а оползотворяването - с 23 на сто. Това ще постави редица предизвикателства както пред индустрията, така и пред държавата и обществото.

Споделената икономика

Според поредната класация, обявена съвсем наскоро, България е 63-а в света по споделена икономика. Неин автор е шведският мозъчен тръст Timbro, който е оценил размера на взаимодействие между различните бизнеси и услуги в 213 държави. Листата се оглавява от Исландия, което е любопитно предвид, че традиционната икономика в страната се възстановява от икономическата криза. Туризмът обаче бележи значителен ръст, което е в основата на доброто представяне при споделената икономика. Следващите в класацията са островите Търкс и Кайкос, Черна гора, Малта и Нова Зеландия. Споделената икономика представлява нов вид икономически отношения, които причиняват немалко главоболия на правителствата. Макар и да има изключително много и разнообразни определения на споделена икономика, в почти всички от тях има два постоянни елемента: съществуването на актив, чийто собственик не го използва пълноценно или през цялото време; стремглавото развитие на новите технологии и най-вече, инвазията на смартфони и апликации за тях.
Така собственикът на такъв актив може да го предостави за ползване на друг човек с помощта на различни онлайн платформи и приложения за компютри и смартфони. Активите, които могат да се предоставят за временно ползване по този начин, са изключително разнородни, като се започне от недвижимо и движимо имущество (апартаменти, къщи, коли, колела, лодки, яхти и т.н.) и се стигне до собственото свободно време или умения като актив, който може да предоставим за известно време на другите. А липсата на държавни регулации и на  данъчно облагане са основните причини за бума на споделената икономика в световен мащаб през последните години.
Като цяло страните с развита интернет инфраструктура и значителен дял на туризма, имат големи споделени икономики, сочи докладът на Timbro. След България в класацията са държави като Германия, Румъния, Япония, Полша, Чехия, Австрия и др. Последна в класацията е Еритрея, а Люксембург и само две позиции преди държавата, която е най-зле със споделената икономика.
Потенциалът на споделената икономика е голям, според поръчано от Европейската комисия изследване на "Прайс Уотърхаус Купърс" стойността на продадените през платформите стоки и услуги през 2015 г. в ЕС възлиза на 28 млрд., като обемът расте средногодишно с 25%.
Срещу споделената икономика има и недоволство. Съпротива има от традиционните индустрии, които търпят чисто финансови загуби. Типичен пример в това отношение е инвазията на Uber у нас. През 2015 г. тя беше спряна от КЗК, защото нейната дейност се оказа регулирана от държавата и общините. Антимонополната комисия у нас наложи санкции на регистрирания в Холандия оператор, защото услугата се предлага от шофьори, които нямат таксиметров лиценз.
Актуален въпрос от последните години е къде мултинационалните компании - организатори на подобни услуги, внасят данъците си и колко изобщо плащат. Обикновено операторите са регистрирани в държави като Холандия, Люксембург и Ирландия, като използват сложни механизми за данъчно облагане, за да плащат колкото се може по-малки налози.

Дигиталната икономика

Информационната или дигиталната икономика е термин, характеризиращ икономика, при която акцентът пада върху информационната индустрия. Дигиталните технологии до неотдавна се смятаха за допълнение към обичайния бизнес. В момента те са самият бизнес. Те вече не са част от икономиката, те са самата икономика. Примерите за това са навсякъде около нас. Поръчки на продукти по интернет, които могат да бъдат доставени напълно автоматизирано чрез използването на дронове, автомобили, които самостоятелно достигат до избрана точка и се паркират сами, управление на домашните уреди и системи през интернет, виртуална и добавена реалност, това е малка част от потребителските стоки, които използват такива технологии. Не по-малко значим е и ефектът от използването на технологии в бизнеса. Освен търговията, инженерните и проектантските дейности, обработката на текст, изображения и видео, където цифровите технологии се използват отдавна, те намират все по-широко приложение в почти всички останали области.
България изостава в развитието на дигиталната икономика и попада в групата на слабо представящите се държави в Европейския съюз (ЕС), а дори там не успява да настигне останалите държави. Най-слабата точка на страната - без особена изненада, са обществените дигитални услуги. Голям проблем обаче е и липсата на основни интернет умения (едва 34% от населението има основни познания като изпращане на имейл, инсталация на нови устройства и пр.), както и фактът, че ИКТ специалистите са сред най-слабо разпространените професии, сравнено с останалите европейски държави - едва 1,7% от всички заети. Наблюденията са част от Индекса за дигитална икономика и общество (DESI) на Европейската комисия. Тази година страната запазва 27-та си позиция в класацията с минимално подобрение в общия си резултат.
Бизнесът в България не успява да използва ефективно онлайн търговията и социалните мрежи, показва изследването. Делът на фирмите, които обменят информация по електронен път, е едва 28%, социалните медии също са малко познати на бизнеса (едва 7,3% ги използват), а използването на облачни услуги е сред най-ниските в Европа - 6,3%. Онлайн търговията също е изключително слабо развита. Само 5,5% от малките и средните компании (SME) продават чрез интернет, а от тях 2,1% търгуват онлайн с други европейски държави. Дори за тези, които използват технологията, тя е от минимално значение, защото носи едва 1,4% от приходите им. Страната е и на 28-о място в класацията за развитие на публичните електронни услуги. България попада в края на списъка и трябва да подобри значително онлайн услугите си и да предостави повече данни за обществено ползване, смятат от ЕК.

Социалната икономика

 Неотдавна правителството одобри проект на Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика. Нормативният акт цели развитието на социалната и солидарната икономика като стопански отрасъл, което ще подобри достъпа до заетост и обучения на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство. Законопроектът дефинира същността, мястото и ролята на социалните предприятия като стопански обединения с подчертано различна ценностна насоченост, постигащи висока икономическа и социална резултативност. Нормативният акт урежда свързани със социалната и солидарната икономика отношения, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както условията и реда за дейността на социалните предприятия.  Субектите на социалната и солидарната икономика са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия. Предвижда се да се създаде публичен Национален регистър на социалните предприятия в България, които ще се класифицират в две категории: клас А и клас А+.
Според проекта държавата чрез министъра на труда и социалната политика ще насърчава социалните и солидарните предприятия, като им предоставя методическа помощ в търсенето на специализирано финансиране за дейността им, провежда национални обучителни програми за развитие на техния управленски капацитет.  Сдружаване в обществена и/или колективна полза, прозрачно управление, независимост от органите на държавната власт, участие на членовете и/или работниците при вземане на решения са основни принципи на социалната и солидарната икономика.
 

Поредна вечер на протести

автор:Дума

visibility 0

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 141

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 80

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 94

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 25

/ брой: 220