21 Ноември 2018сряда11:04 ч.

Западът осезаемо залязва

Кой у нас си дава сметка за нови тенденции?

/ брой: 237

автор:Зорница Илиева

visibility 781

Факт е, че последната права от предизборната президентска кампания в САЩ съвпада с началото на нашата, но едва ли някой би дръзнал да ги сравнява. Целият свят е обърнал поглед към дебатите на двамата кандидати за президент в "държава номер 1", както обичат да титулуват страната си някои анализатори във Вашингтон. Броят се дори мухите, които случайно са кацнали на лицето на г-жа Клинтън, кандидат на демократите, когато атакува представителя на републиканците, Доналд Тръмп, в поредното телевизионно "кръстосване на саби". У нас набъбват становища, че ако има истинска кампания, ако се организира размяна на мнения между 21 претенденти за президент на България, тя ще е скучна, вяла, менте като повечето неща в държавата ни и едва ли словата ще излязат от релсите на общите фрази и омръзнали обещания.
Американците ще гласуват на 8 ноември, ние - на 6-и. Спор няма, че само гражданите в САЩ ще определят кой ще бъде новият им президент. За нашия не е много сигурно, ако се имат предвид проявите на управляващите във външната и кадровата ни политика, в енергетиката и манипулативната медийна среда. Но ние сме съюзници със САЩ по линия на НАТО и евроатлантическа ориентация. Те са "наша пътеводна звезда" през последните десетилетия. Нещо като "слънцето и въздуха", но с поглед на Запад. Обаче нещо загорчава, когато ставаме свидетели на "дебати без съдържание, изпълнени с ненавист". Докато у нас започнахме да се замеряме с език на омразата, както характеризирахме новите "демократични" нрави, в САЩ пред очите на целия свят се демонстрира разрушителна ненавист, презрение и взаимна антипатия между лидери, единият от които ще бъде следващият "господар на света", според традиционните американски амбиции. Единият бил "мачо, презиращ жените", а г-жа Клинтън била съпруга на "женска мелачка", т.е. нестихващ похотливец. Това за пример на онази останала в миналото европейска изтънченост, която задължително се е следвала при политико-дипломатически противоречия. Озверяване се е получавало по време на войни, и то пред лицето на смъртта, и грешни решения, които са довеждали до милионни безсмислени граждански жертви. Но световни войни по принцип са се водили на европейска територия. Така, както и днес Европа е жертва на "преселение на народите", което има вероятност да я затрие като храм на християнска цивилизация със завидни постижения в социално-икономическата област. Постигнати впрочем за векове и с желания за благоденствие в различна степен, но достатъчно, за да гарантират сигурност и спокойствие за всички.
Днес у нас някои говорят, че се "внася степен на фарс в надпреварата за поста президент", защото сред кандидатите има бивш затворник, шоумени, спорни личности и т.н. Но в САЩ един обичан и особено ценен Оскаров актьор като Робърт де Ниро използва такива обидни и цинични думи по адрес на недолюбвания от него кандидат-президент Тръмп, че избледняват спомените за "Разярения бик", "Нос страх" или "Ню Йорк, Ню Йорк". Това ли е цивилизационният език на глобализирания по американски свят? Да събереш потърпевши от "забежки" на президента Бил Клинтън с цел дестабилизиране на опонента може и да гарантира  преимущество в "тържеството на презрението", но зависимите така или иначе редови европейци няма как да не са смутени от такива практики. Защото те някак неусетно се пренасят и на наша територия, европейската, и отвяват в миналото онова, към което поне ние, балканците, сме се стремели не от вчера. Да атакуваш опонента с чувство на обидно превъзходство поради натрупан опит в държавни институции не е нищо друго освен непрецизирани претенции. Защото светът помни какво направиха тези институции в Либия и Сирия например. Да не се връщаме към Виетнам, Афганистан и Ирак.
В тази суматоха от заплахи за затвор, неблагонадеждност и непрофесионализъм трудно се открояват идеите за същността на бъдещите американски действия в областта на външната политика. Защото вътрешната си е тяхна работа, макар и с глобално отражение. Винаги е била такава и в съответствие с "Америка над всичко". В случая шоуто може и да има такава цел и да е нещо като "дайте им пасти" - т.е. зрелище, защото хлябът е поскъпнал. То обаче може и да прикрива онези процеси в САЩ, които дават основание за изводи, че расте недоволството от натрупването на печалби само в ограничен кръг от политико-икономически корпорации. Известно е кой е кандидат на такива лобита, но не е ясно другият кандидат дали докрай ще отстоява исканията на "недоволните, настояващи за промени". Защото юздите в политиката се поставят лесно и дори Европа не се свени да го прави, особено върху податливите. Ние определено сме сред тях. Сигурно затова повечето наши национални телевизии все ни съобщават оценките на Си Ен Ен за проведените дебати в САЩ, а се знае, че тази информационна агенция традиционно подкрепя демократите във всеки американски избор. Дали и при нашите избори американски агенции ще съобщават това, което устройва американската страна? Без значение, че по света вече има течения, които говорят, че все повече хора не припознават американската мечта и че антиамериканските настроения се множат поради неодобрение на дадени политики. В такава ситуация да се казва, че Русия (чрез хакерски атаки) се намесва в предизборната кампания в САЩ в полза на единия кандидат е само щрих от онези механизми за сатанизиране на Москва, т.е. Путин. Това може и да обединява дадени среди зад Океана и да носи дивиденти в краткосрочен план, но явно не е в крак с ширещите се мнения, че "Западът осезаемо залязва". Не е в състояние да бъде опора за интересите, нравствеността и ценностите на своите общества. Видно е и от т. нар. миграционна криза.
А Кремъл просто си е направил изводи от провежданата през последните десетилетия американска политика по отношение на СССР, на приемника Русия и съседите й, като ползва сполучливо примерите и механизмите, които му се прилагаха, но вече извън собствената си територия.
За съжаление светът наистина е дълбоко разделен, както никога досега, и е особено несправедлив. А как се поддържа такъв несправедлив свят? Чрез войни и омраза. Такава, каквато лъхаше и при дебатите между кандидат-президентите в САЩ. Това ли ще е нашето бъдеще и нашата опора в свят на глобални противоречия и сътресения с мирис на война?  Като се насажда неприязън на всички нива, в т.ч. лидерски, дали ще се постигнат целите на "държава номер 1"? Поне за Европа е видно, че "клубът на богатите" се управлява не особено кадърно, повече в личен/национален интерес, користно и в услуга на дадени лобита, а това в крайна сметка ще ускори достигането на края на "жизнения цикъл" и то в полза на един различен, многополюсен свят. Просто такава е логиката, подкрепена от амбициите на другите големи играчи с нарастваща мощ. Не непременно само икономическа. Запазването на традиционни ценности, собствени нрави и религия, собствени обединяващи идеи, вяра в собствена държава и народ, признателност към предците и  съхраняване на постижения от миналото са съчки в огъня на предстоящия нов световен ред. Който не вярва и работи в противовес, няма как да не се озове сред внезапно изненаданите от промените. Това са тенденции и е време да се откроят и у нас.
 

Птичият грип погуби над 1 милион пернати у нас

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 226

Забраняват пластмасата в ски зоната в Банско

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 226

Прогнозират 5% ръст на туристите през зимата

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

В Румъния уволниха шестима министри

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 226

65% от гърците против договора със Скопие

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 226

Груевски получи убежище от Унгария

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 226

Евросъюзът държи на договора за ракетите

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 226

Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

visibility 114

/ брой: 226

Искам съд за виновните!

visibility 196

/ брой: 226