Българските богомили - прочути лечители

В 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада по заповед на император Алексей Комнин един от първооснователите на богомилството редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Неговото име е Василий Врач. Прозвището му издава ярко приобщаване към средновековното лечителство. Това става отлика и на многобройните последователи на "българската ерес", които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки европейската Реформация със своите свободолюбиви идеи против гнета на официалната църква. Сред тях е имало и много жени, придобили първи в Стария континент равенство с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на "съвършените" богомили.
Това обичаше да казва често в разговор народният лечител Петър Димков. Той смяташе, че начините за лечение и свойствата на отделните билки, които е наследил пряко от родната си майка, всъщност идват от далечните векове. Самия себе си  определяше като прероден богомил.
Енергичен продължител на древната традиция по време на Възраждането е и вездесъщият Отец Матей Преображенски - прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един възкръснал богомил.
През последните 30-ина години наши проучватели на старините дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на Първата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 г. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и други дава надежда да бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на съставения през Х-ХI в. богомилски лековник, наричан "Зелейник", който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки.
Писателят Емил Елмазов, редактор в тогавашното сп. "Отечество" и настоящ председател на Съюза на билкарите в България, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва, се включва в търсенията. По време на своя журналистическа командировка в Одеса той се свързва с проф. Михаил Дихан, българин по произход, фронтовак с една ръка, преподавател в тукашния университет, закрилник на бесарабските българи. Той го съветва да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра - една от най-древните и най-значими в духовно, историческо и художествено отношение обители на Русия.
Тогава Елмазов с радост се сдобива с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски "Зелейник", написани на староукраински език. Наистина забележително откритие! С помощта на преподавател в Шуменския университет древният текст е преведен на съвременен български език и обнародван във "Вестник-книга" и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра.
Този паметник съдържа и скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за помощ предимно природни средства. А езикът и текстът могат да се схващат и като книжовен паметник, носейки радост със своята краткост и образност.

Личната библиотека на цар Симеон

Личната библиотека на цар Симеон, наричан Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателя на Александрийската библиотека, след похода на княз Светослав е пренесена от Преслав в Киев. Вероятно богомилският "Зелейник" е бил сред останалите книги като оригинала на "Изборник" от 1073 г. - първата славянска енциклопедия, в която дважди е поместена единствената по рода си "Похвала на Цар Симеон", чийто автор според някои европейски учени е Йоан Екзарх Български. Тогава "Зелейникът" своевременно е бил разпространен в многобройни копия като наръчник за лечение.
Пишещият тези редове преди години изслуша едночасова лекция "за един студент" относно съдбата на Преславската библиотека от проф. Марфа Шчепкина, завеждаща отдел "Редки ръкописи" на Държавния исторически музей в Москва - нещо, което по онова време не можеше да се чуе в Свети Климентовия университет в София. Това действаше като несравним лек.


ЗЕЛЕЙНИК

Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.

Ако някому се спука устната, ленено семе объркай с мед, свари и мажи.

Ако някой хърка, спейки, да си завържи под дясната мишца калай.

Който има перде на окото, да го намаже с кобилешко мляко с мед и ще изгони пердето от окото си.

Щом прегракнеш: прегракне ли човек като получи оток и храчки, копринена (мека) вода да изцеди и да я пие. Ако няма копринена вода, пшеничени трици с копър да прецеди и да пие със захар.

При зъбобол: лукови пера накисни във вино с мед, подръж ги в устата си и изпий виното.

За много косми: ситно счукай стъкло, смеси го с козя жлъчка; където някой намаже с него, там коса не расте.

Хълца ли човек, да изгризе кочан от зелка.

При отравяне да се пие всеки ден на гладно семе от дива ружа 29 зърна, стрити във вода, или разтривай целия корем с 20-30 стрити и изсушени зърна.

Ако някой човек хилавее, ходи ни жив, ни умрял, да се заколи крава, на лакти да се впълзи в търбуха й чак до гърлото и ще му мине болестта.

При запушване на пикочните канали: листа от ряпа свари, отварата изпий, а листата, докато са топли, наложи под пъпа, привържи ги здраво и ще се отводниш. Ако не те хване, свари пача трева и изпий с вино.

За бели коси да почернеят: хвани гарван, жив го сложи в конска гной да лежи 15 дни, след което го вземи и изгори, а с пепелта си измий главата и брадата и белите ти коси ще почернеят.

Ако му се свий на някого сърцето и онемее, запалете две восъчни свещи, загасете едната и кадете под носа му, сменяйки ги.

Ако някой човек отича, мъж или жена, да изпие две лъжици овнешка кръв и ще му мине.

Ако на някой му жълтеят косите, яйца от жерав да се смесят с вино, да ги мажат и те ще почернеят.

Ако някой има рана: козя мас с восък да се смеси и да се наложи - ще зарасне раната.

Ако на някой кръвта от вена тече и не спира, да се счука семе от диво цвекло, да се изпие и кръвта ще спре.

Ако някому сърцето е нездраво и нечисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде.

Ако се пореже човек или падне от кон, че кръв да потече от ръката му: яйчен жълтък и стипца разбъркай и сложи на порязаното, а също тази стипца с мляко изпий.

Ако потече кръв от носа, да се напише върху хартия следното: "Страх и трепет на онзи, който иска да се изправи пред свещеници и двуженци в страшното твое Христа Бога нашего Исуса Христа, и кръвта да спре, много кръв изтече вече". И после стрий малко морска земя, и си намажи главата, и изведнъж ще спре кръвта.


Български пословици

-  ЗА ВСЯКА БОЛКА ИМА И БИЛКА.

-  БИЛКИ ДИРИ ПО БАИРИ.

-  БИЛИНИ СВЕТА. (Лъже света с билки)