Поет и в прозата

Ако искате да видите как се отразява в една бистра капка вода цялото небе, прочетете новата книга "Обиколен билет" на Паруш Парушев. Тя е материален израз на националната литературна награда "Атанас Далчев", с която издателство "Обнова" в Сливен удостои поета през 2010 г. Двадесет и три са заглавията на автобиографичните разкази в нея, по-голямата част от които засягат "раждането" му като поет. За поезията му всеки читател има мнение, знае и оценката на критиката, но защо да не научи как е стигнал до нея, какво е веруюто му? Прочете ли книгата, читателят ще се убеди, че поетът пише с нескрита любов, с почти болезнена страст за творческия си порив.
За четящите разказите на Паруш Парушев не са изненада. Автобиографична проза той издаде в 1983 и 1996 г. - "Строшено огледало - 1 и 2". И в третия сборник, писан в продължение на много години, Паруш е преди всичко поет, художественото му чувство вярно го предпазва от баналности. Стихотворения в проза, моментни снимки от живота и природата, импресии, настроение, какво ли не откриваме в бистрата му проза!
В литературната анкета "Живях на този бряг" Паруш Парушев се изповядва пред Димитър Костадинов: "Дори "Строшено огледало" в началото пишех като личен дневник, а после - както пиша стихотворенията си - всяко "парченце" от огледалото отделно. Когато трябва да се превърнат в книга, просто ги подреждам ретроспективно." Писани без предварително начертан план, по "безсистемна система" - от безвъзвратно отлетелите детски години, погражданяването на селянчето, училището за трудови резерви и Великотърновския университет, до успешното му представяне на сцената на голямата поезия, списание "Септември" - това са спирките, на които се е "спрял" авторът.
Най-сполучливи и характерни за Паруш Парушев са разказите за правуйчо му Иван Кожухаров - най-младият Ботев четник, за непрежалимите му учители - Атанас Далчев и Христо Фотев, както и за "ученичката" му Петя Дубарова. Авторът не смята себе си за документалист, още повече, че не си е записвал разговорите и срещите. Разказва ни само онова, което се е врязало силно в паметта му, в което е открил скрит смисъл. Можем само да съжаляваме, че липсват книжарници и книгоразпространение в България, за да стигне с "Обиколен билет" Паруш Парушев до четящите в цяла България.