83% от българите искат засилен контрол над държавните болници

Близо 83% от българите искат засилен контрол над дейността на държавните болници. 64 на сто одобряват идеята, лансирана от БСП, здравните заведения да не са търговски дружества. Това показват данни от проучване на агенция АФИС, свързано с идеите за нов здравен модел, предлагани от ГЕРБ.
Като цяло по-голямата част от сънародниците не приемат проекта, при който ще трябва да плащат допълнителна здравна застраховка - 65% от запитаните.
Само 29% одобряват друго предложение: "Лечението над 700 лв. да се покрива от допълнителното здравно застраховане", докато 47% не го одобряват. Близо всеки четвърти няма мнение. 32% клонят в полза на предложението "Замяна на Здравната каса с  няколко частни Здравни каси, които се конкурират", а повече - 38% не го одобряват.

Правителството превръща поговорката "Здравето е пари" в буквална и масово отхвърляна действителност, коментират от агенция АФИС.
Дори привържениците на ГЕРБ се отнасят негативно към предложените от здравния министър идеи за реформиране на системата.
Данните показват, че още в началния си вид предложенията не кореспондират с общественото мнение, допълват социолозите.
През годините, едно от обичайните обяснения за отрицателното мнение относно "реформените" идеи на управляващите е, че "манталитетът на българина" по принцип се отличава със скептицизъм, консерватизъм и даже деструктивност. Данните обаче показват, че като цяло, населението не само знае, против какво е, но и за какво е, пише още в анализа на АФИС за данните от проучването.
Така например около 80 на сто от запитаните категорично са за премахване на възможностите за спекулативно оскъпяване на лекарствата.
Държавните болници и поликлиники да не бъдат търговски дружества искат 64 процента.
Идеята най-високоплатените чиновниците да плащат пълния размер на здравната вноска, а не държавата да поема половината е подкрепена от 69% от анкетираните.
Повече от половината - 54 процента - са за прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, ако те надхвърлят нуждите в даден регион. Това се отнася до предвидения преди 18 години, но необяснимо липсващ елемент в здравеопазването "Здравна карта" на потребностите от медици и институции по региони. Именно заради липсата й НЗОК е принудена да пренасочва ресурса към големите градове и да затваря т. нар "малки болници".
Налице е значително одобрение към алтернативни методи за оздравяване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор "повече държавност и отговорност". Докато предложението за нови реформи е в обратна посока - въвежда още повече комерсиализация на здравеопазването. Негативната оценка към идеите на министъра и позитивната - към алтернативите, се споделя и от привържениците на ГЕРБ, обобощават от АФИС.
На въпроса, кои са двата най-важни проблеми лично за вас, 26% от българските граждани посочват здравето и здравеопазването. Този дял систематично расте през годините. Медицината вече влезе в челната тройка на тревогите на хората, редом с бедността (27%) и неясните перспективи (23%).
Недоволството от досегашните "пазарни" реформи на здравеопазването е значително. Помолени да дадат цялостна оценка на здравеопазването в България, 39% го оценяват като "Лошо", 11% като "Добро" и 47% като "Задоволително". Съотношението между категорично негативно и категорично позитивно мнение е 4 към 1.
Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на ЕС и води до рекордна смъртност, предимно от сърдечно-съдови и онкологични заболявания. От проучването става ясно, че само 39% от пропусналите прегледа посочват като причина самооценката, че "съм здрав и нямам нужда от прегледи". Останалите посочват причината, че "Личният лекар не настоява" (26%). 12% съобщават, че "Личният лекар не издава нужните направления". Има и други причини -"Изследванията и прегледите са скъпи" (17%), "Най-близките медицински лаборатории се намират в друго населено място" (9%). Тези данни насочват към хипотезата, че сегашната система парично стимулира анти-профилактиката, коментират социолозите. 
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция АФИС в периода 29 септември - 2 октомври 2018 г. Интервюирани пряко по домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.