70 язовира са много рискови

ИВАН ИВАНОВ е завършил Френската гимназия в София и Химико-технологичния университет със специализация във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC) - Тулуза. Магистър по бизнес администрация (MBA) от Франкофонския институт по администрация и управление в София и от Американския университет в Благоевград. Във ВиК-сектора е от 1999 г. Работил е във френската компания Lyonaisse des eaux по проекти, свързани с управление на процеси и активи във водоснабдяването на Париж, както и за "Софийска вода" АД. От 2012 г. е председател на Българската асоциация по водите (БАВ), а от 2013 г. - и изп. директор на сдружение "Индустриален клъстър подземна инфраструктура".


"Наводнения ще има, институциите трябва да реагират адекватно и навреме, за да предотвратят щетите и да няма човешки жертви"


- Инж. Иванов преди година си говорихме за проблемите във водния отрасъл. Тогава коментирахме водния режим в Омуртаг и други селища. Тази година обаче сякаш водата ни дойде в повече?
- И аз това си мислех тези дни, че сме в другата крайност. Има много наводнени населени места. Това са аномалиите на климатичните промени. Ние трябва да се готвим, както го прави целият останал цивилизован свят, т.е. да сме готови и за едната, и за другата крайност. Решението са язовири и контрол върху тях. Поддръжка, но не само на техническото състояние на стените, а и на нивата на водата. Поддръжка на речните корита. Т.е. трябва да има добро управление и на водния ресурс, и на съоръженията, свързани с него. В единия случай задържането на вода дава възможност съхраненото количество да се използва при суша, а в другия - да се предотвратяват наводнения. Това е предвидено и в европейските директиви - имам предвид превенцията от наводнения. Моето наблюдение е, че институционално и документално има някакво формално спазване, изготвени са документи. На практика обаче поради липсата на пари или някаква небрежност, те не са приведени в изпълнение. Значи самите документи не вършат работа.
- Да, но представители на "Напоителни системи" например казват - нашата отговорност свършва на 500 м от стената на язовира. После държавата в лицето на областните управители и местната власт чрез кметовете си прехвърлят отговорността.
- Това е проблем, който е ясен на всички - за отговорността на различните институции по отношение на водния сектор, но той не се решава. Конкретно за язовирите. В страната има над 2200 язовира. Малка част от тях се стопанисват от предприятието "Язовири и каскади" - тези, които се ползват в енергетиката. Около 200 са отговорност на "Напоителни системи". Около 10 се стопанисват от ВиК оператори. Останалите са на общините и има немалка част, за които не се знае кой ги стопанисва.
- И още не се знае. След наводнението в с. Бисер през 2012 г. министър Трайков прави мониторинг на язовирите по отношение на собствеността.
- Да, създаде се междуведомствена група, която трябваше първо да установи какво е тяхното състояние, кой е техният собственик. Тази група работи всяка година и в края на април т.г. излезе с доклад, който аз за съжаление не мога да намеря в пълния му обем. Но онова, което видях от него, казва, че има 70 язовира в предаварийно състояние, каквото и да означава това. Аз го тълкувам, че са много рискови. Не мога да назова нито един от тях. Надявам се представителите на междуведомствената група да изнесат повече подробности, но проблемът, който аз виждам, е, че пак на документ нещата са ясни, но не е намерено решение. Тази група разглеждаше и възможността постоянният контрол върху съоръженията да бъде прехвърлен върху конкретна институция и бяха решили тя да е ДНСК. Доколкото разбирам, това не е приемлив вариант за всички, т.е. това е все още само предложение. Не съм чул какво се предлага друго, т.е проблемът не е решен и си остава. Дори да намерим органа, който да контролира състоянието на всяко съоръжение, докато не е изяснена собствеността и какви са отговорностите на собственика, а респективно и санкциите за неспазването им, пак нищо не е постигнато. Най-критично е положението с тези язовири и водоеми, които са дадени под аренда без ясен регламент какво следва да направи арендаторът. 
- А за безопасността им кой отговаря? Няма ли орган на надзор, както има например Държавен технически надзор за съдовете под налягане?
- Не, няма. Само междуведомствената комисия е.
- Това означава, че хората, които живеят по трасето на една река, на която има подобни водоеми, са оставени на милостта на Господ?
- Общо взето, така излиза. Покрай последното наводнение в Мизия отворих страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в интернет и видях, че са показани карти с потенциално застрашени райони от наводнения. Те наистина са впечатляващи. Според мен липсва комуникация между Басейновата дирекция, която е част от МОСВ, и местните власти в тези райони. А тя води до това, че когато един риск се реализира и стане наводнение - всички са неподготвени. Едната институция си върши работата и като че ли няма проследяване оттам нататък какъв е резултатът от тази работа? Това, че формално сме изпълнили някакъв ангажимент към ЕС, не означава, че сме си свършили работата. Работата е свършена, ако сме предотвратили риска и сме минимизирали ефекта. Защото няма какво да се заблуждаваме, наводнения ще се случват, а институциите трябва да реагират адекватно и навреме, за да намалят щетите и разбира се, да няма човешки жертви.
- На нас ни липсва системност на усилията. Ние правим нещо - язовир, магистрала и смятаме, че с прерязването на лентата приключва отговорността ни, а тя оттам започва.
- Да това съм го констатирал, но то не е системност, а поддръжка. Системност на поддръжката. Аз съм виждал в Унгария например и там го осъзнах този наш проблем - чисто ново съоръжение започва да се поддържа още от ден първи, от прерязването на лентата. Първоначално става въпрос само за почистване, след две години - боядисване. Тук ми се е случвало да дойде чужденец да види нашите пречиствателни станции за отпадъчни води и да се чуди как те въобще не са боядисани. За това не трябват много пари. Има служители, на които просто трябва да им се даде четка и кутия с боя. Имаме го този системен проблем, че не си поддържаме добре съоръженията, но това е и въпрос на манталитет.
- Гледах репортажни снимки от залятата Мизия. Не съм вярвала, че ще го видя в България. Виждала съм го в  САЩ, в Западна Европа. В този мащаб обаче тук е за пръв път.
- Да, това се случва навсякъде. Не е само у нас и не бива да се заблуждаваме, че е плод само на някакви човешки грешки. Това е силата на природата. Ние сме длъжни да правим всичко възможно, за да свеждаме до минимум риска от щети и от жертви най-вече. И аз гледам репортажите - това, че носят на хората минерална вода, прави се кампания за събиране на дарения.
- Не е ли малко хаотично това?
- Абсолютно. Ще дам пример. Преди година видях, че имаше пусната поръчка за 6 млн. лв. от пожарната за закупуване на модулни инсталации за питейна вода. При подобно бедствие тези инсталации се пренасят на мястото и започват да произвеждат питейна вода от наличните водни ресурси. Доколкото знам, тази процедура все още не е завършила. Това означава, че сме неподготвени, има започнато нещо и няма изпълнение.
- Като говорим за липса на системност, се сещам за аварията на японската атомна централа "Фукушима", която се случи след земетресение. Моя приятелка живее там и ми разказа, че 15 минути след труса на улицата на определените за това места вече е имало оставени бутилки с вода, т.е. въпреки стресовата ситуация някой си е свършил работата.
- От моя личен опит от работата ми във фирми със западно участие, особено английско, трябва да кажа, че това при тях е култ - предотвратяването на рискове и аварии. Всичко се проиграва поне два пъти годишно. В подобни ситуации всеки трябва да знае какво да прави, замерва се дори времето за реакция. Това важи и за държавата. Трябва да има такива проигравания, трябва хората да са подготвени, дори да изглежда някой път ненужно, в края на краищата нещастието идва бързо и щетите са огромни.
- Вие сте работили и в "Софийска вода". Имате представа какво е състоянието на язовир "Искър" и на водните съоръжения, които са около София.
- За язовир "Искър" смятам, че нещата стоят много добре на общия фон, той е поддържан, нивото на водата се следи непрекъснато и е в граници, които да не провокират подобни инциденти. За язовир "Бели Искър" е доказано, че се нуждае от рехабилитация. Той е по-старо съоръжение. Правена му е една рехабилитация, която осигурява повече водоплътност на стената, но се оказва, че тя не би могла да издържи едно силно земетресение, т.е. предстои голям ремонт, който няма да е за малко пари и се уточнява дали ще бъде платен от софиянци или от републиканския бюджет, понеже според закона "Бели Искър" е държавна собственост, но се експлоатира от "Софийска вода". Що се отнася до съоръженията на езерото в Панчарево, от които тръгва водата за промишлеността в София, те се поддържат от "Напоителни системи", а предприятието знаете, че е във финансов колапс. Подразделението в София разчита на парите на "Софийска вода", за да си плаща поне редовно заплатите, но далеч не се мисли за инвестиции. Нека уточня обаче, че проблемите около Панчаревското езеро не са такива, че да доведат до катастрофални последици. Те обаче не бива да бъдат загърбвани.
- Сякаш основният проблем остава разпокъсаността на управлението на водите между много институции. Защото хората в Мизия например питат кой е отговорен? Как да им изредим институции, които са повече от пръстите на едната ръка?
- Да, те са прави да настояват и да търсят отговорност, въпросът е за какво - за това, че е валял силен дъжд, за това, че са прелели язовирите (ако са прелели), но това пак е извънредна ситуация. Как можеха да не прелеят? Трябваше да бъдат държани на ниско ниво, някой трябваше да предвиди, че ще вали силно точно там, да се свали драстично нивото. За мен ключовият въпрос е кой ще контролира в бъдеще това да не се повтори. Трябва да има структура, която да следи метеорологичната обстановка, нивата на язовирите. Приемам, че това е МОСВ. Те обаче очевидно нямат достатъчно технологични средства, за да са максимално адекватни, защото към момента получават информация за нивата например от стопаните им по места, в случай, че там има само общински язовири. Получават ли тая информация, колко често, кога, с какво закъснение, как реагират - ние сега не знаем. В същото време това може да става в реално време, вече има технологии.
- Това е един датчик за ниво свързан с интернет, най-просто казано.
- Разбира се. Това трябва да се направи много бързо и да се обхванат колкото се може повече съоръжения. Всичко да се събере в един диспечерски пункт и когато се види, че нивото на конкретен язовир започне да се повишава бързо, да се реагира - или да започне автоматично контролирано изпускане, или да се сигнализира населението, че е в риск и да се евакуира.
- Но сега средствата, които се отделят, са за система за ранно предупреждение на населението.
- Да, само че ако сега свирне сирена, ние не знаем какво да правим и пак се връщам към проиграването на ситуацията. Какво като работят сирените, след като ние не знаем какво трябва да правим
- Сега от Гражданска защита ще скочат и ще кажат - има планове.
- Може да има, сигурно има, но ние с вас не знаем какво да правим, а съм сигурен и че мнозинството от хората също. Планът не се изчерпва само с проверката на техническото състояние на сирената, нали така.
- Какво оттук нататък следва да се направи?
- Ние като асоциация винаги сме апелирали максимално да се концентрира на едно място управлението и всичко свързано с водния сектор. Дори бихме искали да има специализирана агенция към Министерския съвет, която да има отделни дирекции по различните направления. Смятаме, че така ще се управлява по-професионално, ще има по-малко политика в сектора и повече експертиза. И другото - бързи мерки за налагане на нови технологични решения и превенция на рисковете, най-вече в посока информиране и обучаване на населението как се действа в аварийни ситуации. Много пари се влагат в информационни кампании - 54 млн. лв. четох, но мен като гражданин ме интересува какво е направено за мен и какво се очаква аз да направя.