45 наши имота са отчуждени след 1936 година

Българското църковно настоятелство в Турция наскоро обяви, че ще предяви иск за връщането на 45 имота, които са били отчуждени. Това стана ясно, след като турското правителство реши да върне обекти, конфискувани от християнското и еврейското малцинство от 1936 г. насам. В случай че са били продадени, Анкара обещава парична компенсация. Отнетите имоти включват бивши манастири, сгради на болници, училища и гробища. Възстановяването на имотите на религиозните общности е сред критериите за европейската интеграция на Турция. Решението бе обявено и от премиера Ердоган.
Според цитирано в българските медии изказване на председателя на българското църковно настоятелство в Истанбул Васил Лиязе, решението открива пътя за възстановяване на собствеността върху имоти на българската общност.
Между тях на първо място той посочва българската болница "Евлоги Георгиев", която е дадена под наем на вестник "Тюркие", старата екзархия, семинарията.  Най-голяма популярност има Желязната църква "Свети Стефан", която е първият православен храм с външна позлата. В нея на 3 април 1860 г. е обявена независимостта на Българската православна църква. Тук на 27 февруари 1870 г. цариградските българи за първи път чули и фермана, по силата на който се създава Българската екзархия. В края на XIX век старата дървена черква вече била в окаяно състояние. Със съгласието на българското правителство, което финансово издържало Екзархията, било решено да се построи нов представителен храм. На 1 март 1888 г. е изготвен специален правилник за провеждането на международен архитектурен конкурс за изграждане на зданието. Журито, заседавало в Рим, отличава плановете на архитект Ховсеп Азнавур - арменец, английски поданик, живеещ в Истанбул. Същата година започва и разчистването на терена в двора на старата дървена черква.
Преди да бъде положен основният камък, земята била заздравена с 300 негниещи пилона от ливански кедър с дължина 16-26 м и диаметър 60 см. Причината била, че теренът, върху който трябвало да се строи, е неустойчив земен насип. За да бъдат избегнати последващи проблеми, проектантът предложил безпрецедентно за времето си решение - черквата да бъде изработена от метални разглобяеми елементи. Така при пропукване на основата храмът е можел да бъде демонтиран и преместен на по-сигурно място.
Друг български имот с огромно значение е българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, построена по идея на д-р Георги Вълкович, тогава дипломатически представител в Цариград. В писмо до тогавашния министър на външните работи през 1891 г. той застава зад идеята да бъде изградена българска болница в града. Българското правителство отпуска необходимите средства, а 3 години по-късно, по време на честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се подема от Българското благодетелно дружество "Йосиф I". Евлоги Георгиев, който е в Букурещ, научава за инициативата на дружеството и прави дарение. След неговата смърт Иван Гешов допълва сумата за довършване на сградата и за вътрешното й обзавеждане. С дарения помагат и българи от Бесарабия. Средства изпращат и нашите митрополии в Македония и Тракия и Княжеството. По искане на Екзарх Йосиф, със султански ферман от 12 юли 1896 г.,започва строителството на болницата, което продължава 3 години. Сградата е завършена през 1900 г. На 10 декември 1901 г. болницата е осветена от самия Екзарх Йосиф. Най-важните имоти се намират в европейската част на централните квартали на Истанбул. Друга част от църковните имоти се намират в Одрин. 
Днешният указ на Анкара предвижда да се върне собствеността, отнета от етническите гърци, арменци, българи и евреи след 1936 г. Частичната конфискация на собствеността на религиозните малцинства в Турция започва през 1936 г. Тогава немюсюлманските организации са били задължени да предоставят списък с имуществото си. През 1974 г. е приет нов закон, който забранява на тези организации да купуват нови имоти. Европейският съд за човешките права няколко пъти е осъждал Турция да изплати компенсации на религиозните малцинства заради конфискацията. В момента в Турция те са под 1% от населението, сочат проучвания. От 74 млн. турски граждани 120 000 са християните и около 25 000 са евреите.