42% от длъжниците са в борчове заради забавени заплати

Забавените от работодателите заплати са основната причина да не си плащаме дълговете. Това показват данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Такава е причината за неплащането при 42 на сто от длъжниците към април тази година. През миналата година 44% от длъжниците не са плащали заради забавени от работодателите пари. Втората причина, за да не погасяват задълженията си хората, е безработицата. За ноември миналата година този дял е 14 на сто, а сега - 17 на сто.
Един от изводите, които правят от асоциацията, е, че средностатистическият профил на длъжника у нас е различен с времето от преди кризата, обясни председателят на асоциацията Райна Миткова-Тодорова. Вече той е човек, доскоро имал добър стандарт на живот, имал е малък бизнес или е заемал добра длъжност, но е останал безработен или бизнесът му е ударен от кризата, каза тя. Най-бедните хора, които традиционно са на дъното по доходи, все по рядко попадат в списъците на длъжниците. Това обаче се дължи на факта, че през последните години кредиторите много трудно отпускаха пари на тази група.
Хора със сравнително по-нисък образователен статус са все по-малка част от длъжниците, докато расте броят не тези, които са живели по начин, който доходите им не позволяват. От асоциацията съобщиха, че българите приоритетно си плащат вноските по ипотеките, както и сметките за електричество. При влошаване на финансовото положение на домакинствата обикновено се пропускат плащания по задължения, които предполагат отлагане на последствията във времето.
    Услугите на колекторските фирми се ползват банките, мобилните оператори и доставчиците на комунални услуги. От организацията обясниха, че комисионите, които те получават за свършената работа, са за сметка на кредиторите, а не за сметка на длъжниците. Комисионата, която представлява процент от вземането, варира и зависи от размера не вземането, неговото просрочие и т.н., обясни Миткова-Тодорова. По нейните думи този дял е от 1 до 25%.
От организацията отчетоха, че от началото на годината има подобряване на събираемостта на дълговете на българите. Индексът на събираемостта, изчисляван от АКАБГ, се е повишил с 22 пункта през април спрямо същия месец на 2010 г. Статистиката на организацията показва, че нивата на събираемост на задълженията от началото на годината досега вече са доближават до нивата на събираемост от преди кризата. От организацията очакват в следващите месеци събираемостта на задълженията да се повиши още.

Средната междуфирмена задлъжнялост е 97 дни

Средната продължителност на междуфирмената задлъжнялост е 97 дни след датата на плащането, обяви Ивайло Тосков от АКАБГ. Според него обаче не се правят стъпки тя да се преодолее. Най-тежко пострадали от междуфирмената задлъжнялост са фирмите от строителния сектор, хранителната индустрия, земеделието и транспорта, чиято работа има сезонен характер. Увеличението на междуфирмената задлъжнялост се дължи и на забавените плащания на държавата и общините към бизнеса, каза Тосков.