170 години от рождението и 145 години от гибелта на националреволюционера Иван (Ванката) поп Христов.
Даниела Дякова ще се превъплъти в образа на едноименната героиня на Бизе на варненска сцена
/ брой: 150
Ангел Ангелов
Роден е на 25 септември 1843 година в Габрово. Син е на поп Христо поп Илиев и на Елена поп Велчева Грудова, сестрина дъщеря на габровския възрожденски чорбаджия дядо Илия Видинлиев. Ванката поп Христов е брат на габровския възрожденски учител Илия Христович и на Райчо Попович, търговец в Плоещ, Румъния.
Иван, или както са го наричали в Габрово Ванката поп Христов, бил един от най-добрите ученици на габровския възрожденски учител Тодор Бурмов. Учителят му е записал, че след завършване на класното училище в Габрово, на 12 август 1859 г. вуйчо му Иван поп Велчев Грудов отвежда своя племенник Ванката при брат му Райчо Попович в Плоещ, Румъния. Не е известно колко време Ванката поп Христов е престоял при брат си в Плоещ, след което го изпраща в Москва при Илия Христович, който е студент в Духовната академия в Москва.
В Москва Ванката поп Христов се явява на изпит в Трета реална гимназия и на 2 август 1862 г. му е издаден документ, че може да постъпи да учи в университет. Вместо това на 5 октомври 1862 г. той постъпва в Александрийския кадетски корпус в Москва. На другата година след закриване на корпуса той продължава да учи в Александрийското военно училище в Москва, завършва го на 23 май 1864 г. и е произведен в чин прапорщик. Изпратен е да служи в XVI драгунен Нижегородски полк. Драгуните в руската армия са кавалеристи, които са подготвени да водят бой и като пехотинци. За добра служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин поручик. С Драгунския полк участвува във войната, която Русия води за покоряване на Западен Кавказ. За проявена храброст в сраженията е награден със Сребърен медал на георгиевска лента и Кръст за служба в Кавказ.
На 25 януари 1866 г. Ванката поп Христов подава оставка и по домашни причини се уволнява от руската армия. Заедно с приятеля си, българина Младен Желязков, също бивш руски офицер, заминават за Цариград. Тук правят опит да постъпят като офицери в турската армия, като смятат, че по този начин могат най-добре да помогнат на поробеното си отечество. Тъй като не са приети в турската армия, Ванката поп Христов заминава от Цариград за родния си град Габрово. Тук престоява съвсем кратко време, колкото да се види с майка си и баща си. От Габрово заминава при брат си Райчо Попович в Плоещ, Румъния В Плоещ се свързва с българската революционна емиграция. Редовно сътрудничи на в. "Народност", орган на българския таен революционен комитет в Букурещ, редактиран от неговия вуйчо Иван поп Велчев Грудов. Написва брошурата "Раните на Българско", която е издадена от БТРК и е преведена и на френски език. Написал също брошурата "Законь", която някои автори определят като най-стария проект за конституция на България. В брошурата той прокарва съвременната идея за устройство на българската държава - разделение на властите, охрана на върховните обществени интереси от произвол и светостта на клетвата.
През пролетта на 1868 г. в Румъния започва подготовката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, чиято цел е да премине река Дунав, да достигне Габровския балкан и там да обяви формирането на Привременно българско правителство. Воеводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа го харесват и го привличат за писар и военен инструктор на четата и е включен в състава на Привременното правителство, което ще бъде обявено, когато четата достигне Балкана. Той подписва и Прокламацията към българския народ, публикувана във в. "Дунавска зора", Браила, бр. 35, юли 1868 г.
На 4 юли 1868 г. вечерта на румънския бряг на Дунав над село Петрушан четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа полага тържествена клетва. Пред строените четници, облечени във въстанически дрехи и с пушки в ръце, клетвата чете военният ръководител Ванката поп Христов. На 6 юли 1868 г. в ранни зори четата стъпва на българския бряг на река Дунав край село Вардим, Свищовско. След като на 6, 7 и 8 юли четата води тежки сражения с преследващите я турски потери, на 9 юли 1868 г. сутринта се установява в местността Канлъ (кърваво) дере, Севлиевско. Тук в тежкото сражение воеводата Стефан Караджа е ранен и заловен от турците. Ванката поп Христов също е ранен тежко в крака и не може да следва четата, която през нощта се изтегля към Балкана. Според рапорта на русенския валия Митхад паша, раненият Ванката поп Христов при опит да бъде заловен на 9 юли 1868 г. стреля и успява да убие един юзбашия, едно заптие и един башибозук, и тогава се самоубива. Така загива героят Иван (Ванката) поп Христов преди 145 г., когато е само на 25 години.