1418 дни и нощи Свещена война

Вяра Дянкова

Германия започва Втората световна война, когато на 1 септември 1939 г. напада и разгромява Полша. Англия и Франция не се намесват и не оказват помощ срещу нашествениците, които само за десет месеца окупират още Дания, Нидерландия, Белгия, Норвегия, Югославия, Гърция, а на 10 юни 1940 г. достигат дори до Източна и Северна Африка. На 22 юни 1941 г. Германия нахлува "мълниеносно" и в СССР. Едва в края на 1941 г. и началото на 1942 г. фашистките пълчища са спрени до Москва. След разгрома на германските войски в Сталинградската битка на 19 ноември 1942 г. Съветската армията преминава в настъпление - обратно към Берлин.

Веднага след нападението над Съветския съюз - още на 22 и на 24 юни, английското и американското правителство заявяват, че ще поддържат СССР и се слага началото на антифашистката коалиция. В средата на 1942 г. в Лондон е подписан англо-съветски договор за съвместни военни действия против Германия и нейните съюзници, а на 11 юни същата година е подписано и съветско-американско съглашение. Съюзниците обаче не спазват обещанията си. Дори на Техеранската конференция през 1943 г. правителствата на САЩ и Англия се задължават отново да открият втори фронт в Европа не по-късно от 1 май 1944 г., но изпълняват задълженията си чак на 6 юни 1944 г. с боеве в Нормандия. Така Съветската армия води битки години наред без съюзническата помощ - при Воронеж, на Дон, Северен Кавказ, Курск, Орел, Белгород, Харков... С победоносния си ход през 1944 г. -  от Ленинград, Деснобрежна Украйна, Крим, Корелия, Белорус, Молдова, през всички прибалтийски републики, тя изгонва германските войски от своя територия. На Съветската армия бяха предоставени и завършващите настъпателни операции за освобождението на Полша, Унгария, Чехословакия, Австрия и Източна Германия - до Берлин! Помощта на съюзниците се състои най-вече в бомбардирането на градовете с мирно население - Дрезден (30 000 убити), Берлин, Лайпциг, София, Букурещ и др. Без военна необходимост американски летци пускат атомни бомби над Хирошима (6 август 1945 г.) и Нагасаки (9 август), макар още на 8 август СССР да обявява война на Япония. Съветската армия разгромява квантунската армия и на 2 септември Япония подписва безусловна капитулация.
Тежка и страшна е цената на победата - за 1418-те дни война загиват над 20 милиона съветски бойци. В тази цифра не влизат избитите във фашистките лагери на смъртта хора от различни националности. Не са включени и жертвите на американската атомна мощ.
Непосредствено след края на свещената война ръководителите на СССР Й.В. Сталин, на САЩ Х. Труман, на Великобритания У. Чърчил организират Потсдамската конференция. На нея се вземат решения по най-важните международни въпроси: за демилитаризация, денацификация и демократично преустройство на победената Германия, за репарациите, за западната граница на Полша, за предаване на Кьонигсберг с околната територия на СССР. Всички те са осъществени и строго спазени от съветското правителство. Западните държави обаче грубо потъпкват споразумението и създават условия за разединението на Германия, както и за ремилитаризация на западната й част.
Тази политика продължава, макар че е облечена в красиви думи като свобода и демокрация. Днес има държави, в които почти не се говори за ужаса на хитлеровото нашествие в Европа, а съветските войски, които освободиха света от фашизма, са наречени окупатори. Издевателствата върху паметта на бойците не се изчерпват с това - в Талин бе срязан и премахнат паметникът на съветския войн. Подобни "защитници на истината" поискаха да бъде съборен и паметникът на съветската армия в София и като не успяха, оскверниха го посред нощ с драсканици. Днес той е почистен от посегателството и гордо се издига сред Борисовата градина, за да ни напомня за подвига на безименния съветски войник, който проля кръвта си за да ни има нас, за да я има съвременна, демократична Европа.