(За) Нашия Сашо

Цветко Лилкин

Преди точно пет години от редакцията на тиражен столичен вестник ми предложиха да напиша нещо (статия, материал) за проф. Александър Лилов. Поводът бе 75-ият му рожден ден. Смущението и изненадата за мен бяха неизбежни. Никога не съм си помислял, че аз, редови член на Партията, ще пиша за толкова изявен деец на БСП, още повече неин бивш председател, утвърден учен, популярен и уважаван в родния край и в страната. Постепенно смущението отстъпи място на благородната амбиция и удовлетворение от появилия се шанс. Имах възможност да споделя онова, което зная и мисля за Сашо, пред широк кръг читатели, а не само пред приятели и другари от младежките години. Изведнъж се оказа, че мисията не е невъзможна. Мислите течаха бързо, ръката пишеше леко. Споделях моите истини за този човек.
Сега ми е трудно. Болезнено понасям тъжния факт, че само преди четиридесетина дни му казахме "Последно сбогом, Сашо!" И още по-осезаемо се връщам към изминалите

над 50 години на познанство

споделени радости и тревоги, на силна морална подкрепа, която черпех от неговата личност, без той и да подозира за този факт. Знаех, че ако до него достигне добра дума за мен, искрено ще се зарадва. Лоша ли е - ще го огорчи.
С него сме "кръгли" земляци. По въздушна линия родните ни села са на не повече от 5-6 км.
Моето познанство с него започва доста преди първата среща и първото ръкостискане. И двамата сме възпитаници на Белоградчишката гимназия. Две години, след като Сашо завършва ХI клас, аз се записах в VIII клас. Още от първите месеци заедно с напътствията и изискванията как да се учим, учителите ни посочваха за пример отличилите се от предишните випуски. Неизменно присъстваше името Александър Лилов от с. Граничар. Особен талант проявил по български език и литература. Завършва средно образование с пълно отличие. Тогава още не бе въведена практиката за награждаване на най-изявилите се със златен медал, какъвто несъмнено би получил. Сигурен съм, че с такъв факт той никога не би запознавал многократно световната общественост.
Имам траен спомен за февруарските дни на 1962 г. Току-що бях започнал работа в ОК на ДКМС във Видин. Потопих се в атмосферата на "небивала по своите мащаби масово-политическа и организаторска работа за постигане на пълна изборна победа". Убеден съм, че читателите на тези редове без усилие ще разпознаят в кой цех е отлята тази словесна отливка. Да, на 25 февруари ще се проведат избори за Народно събрание. Никой не ти казва откъде нагоре започва пълната и откъде надолу не съвсем пълната победа.
Нашите вълнения обаче бяха за друго. За

народен представител от Видински окръг

е издигната кандидатурата на Ал. Лилов. Радвахме се на този факт като бедно дете на любима коледна играчка. До преди малко повече от година той е част от този колектив, ръководител на окръжната младежка организация. Няма кътче от окръга, където да не е бил - от устието на Тимок до Ломско и от Връшка чука до Миджур. Всеки от нас знае за другия всичко - приятели и приятелки (по лексиката на сегашните питомци на детските градини - гаджета), братя и сестри, родители. Неговите - активни борци, от тъмно до тъмно водят битка за изхранване на семейството. Орат, сеят, жънат жито и малко повече ръж, косят трева по ливадите, кастрят шума по бранищата на най-западна Стара планина. Добре познаваме и кандидата за народен представител - умен по природа, ученолюбив и упорит по характер, красив на външен вид. Но си няма вуйчо владика. Всичко това засилваше у нас вярата колко справедливи са Партията и обществото, щом такива предлагат за депутати. В конкретния случай това бе истина, а разочарованията дойдоха по-късно и от други.
В деня на изборите Сашо бе в Белоградчишкия край. Ако не ме лъже паметта, бе гласувал в с. Чупрене. След завършване на изборния ден започна нашето голямо чакане на новоизбрания народен представител, защото "победата бе пълна". Пристигна малко преди полунощ. В този миг в преносен и в буквален смисъл изпуснахме "духа от бутилката". До първи петли гасяхме огъня в одрезгавелите от песни гърла с отлична торлашка сливова и чудесно влашко вино, по-хубаво и от прочутата "Новоселска гъмза" (моля за извинение проф. Гайдарски).
Около обяд "мазният влак" Видин - София имаше за пътник и

един от най-младите депутати

в новоизбраното Народно събрание.
Тук ще направя едно малко отклонение. Докато бе на работа във Видински окръг, Ал. Лилов имаше шанса да работи под ръководството и да изпита влиянието на рядко обаятелна и силна личност - партийният лидер на окръга Стоян Стоянов - "Бай Стоян". Смея да твърдя, че прекарал в окръга едва две години, бай Стоян остави най-ярка и трайна следа в съзнанието на всички, които са имали възможност да контактуват с него. Уважаваха го, не - обожаваха го, заради благия му, но в същото време силен характер, за умението му да сплотява хората, за скромността и голямата всеотдайност за развитието на новосъздадения окръг, който не му е роден край. Неслучайно през 70-те години сред партийните кадри се заговори, че Ст. Стоянов може в недалечна перспектива да бъде алтернатива на вече поомръзналия Първи. Това бе напълно достатъчно да бъде "композиран в девета глуха", едва навършил 50 години - Христова възраст за работа на най-високо ниво в държавата.
Сашо е известен със своето хоби - лова. Познати са ми споделяли, че ако не е пълен "вегетарианец", то в никакъв случай не е и мръвкар. За него ловът е преди всичко жива връзка с великата природа. И естетика! И етика! (За което по-късно.)
Знаех, че след 1983 г. ритъмът в тази област е нарушен. Тези, които преди това са го посрещали "диван чапраз", вероятно сега може да се направят, че не го познават.
Един ден реших да взема инициативата. Посетих го в Института за съвременни социални теории, чийто директор бе след 1983 г. Взех със себе си луксозния каталог за ловно оръжие и муниции "Кетнер". Говорихме за туй, за онуй, а повече за лов. Предложих му да поема инициативата и да договоря излет там, където аз преценя. Свързах се с Горан Нинов, по това време председател на Окръжния съвет - Враца. Вечерта преди тръгване Сашо ме попита дали не възразявам компания да ни прави Йордан Радичков. Оставаше и да възразя. Във Враца ни приеха с нескривани приятелски чувства. С такива чувства ни посрещна и Евтим Костов - председател на ОНС Михайловград, Стефан Нинов - първи секретар на ОК на БКП - Плевен, в Ловеч, във Велико Търново, в Асеновград. Навсякъде не скриваха своите симпатии към "низвергнатия". През ония години гостоприемство ни отказаха само в един окръг - имало неудобство, трябвало да съгласуват. Ще спестя името на местния вожд, отказал да приеме доскорошния "Втори". Няма смисъл - оттече четвърт век.
Ще се върна към

отношението му към ловуването

За етиката.
На излет в Ловешко на моя пост се появиха няколко диви прасета - обикновено при слабия стрелец. Късметът ми помогна и отстрелях едно от тях. След сбирката около жертвата и Сашо, и Радичков намериха начин да ме укорят, че не е трябвало да вземам на мушка женски екземпляр - такива бяха и инструкциите в началото на гонката. Оправдах се, че не съм успял да ги опипам отдолу и разпозная.
Те никога не приемаха да играят "на всичко коз". По време на ловните излети Сашо и Радичков общуваха непрекъснато, оживено и в най-добро настроение. Техни "събеседници" бяха и караконджули, и тенци, и други герои от вселената на разказвача. Пътуваха и в "каруцата на Бога".
Годините след промените бяха трудни, тежки за работа, която вече всички преименувахме на бизнес. Като радарен лъч мисълта обхождаше пространството и се връщаше в леговището си с убийствения въпрос: "А това законно ли е?", "А това в интерес на държавата ли е?" Бяхме хем свободни, хем оплетени в собствените си илюзии.
В това време отидох при Сашо на "малка консултация". Попитах го дали от многогодишните и активни контакти с хора извън страната не би ме насочил към човек, с когото да опитам да развия делова търговска дейност. Леко забави отговора и каза:
- За съжаление, тук не мога да ти бъда полезен. Ако реша да се занимавам и с бизнес, значи съм свършен за политиката. Колко ли "свои" и "чужди" изповядват тази философия през последните 23 години.
Казаното потвърждава многократно споделеното от него, че той е виждал своето истинско призвание на полето на науката. Ще си позволя да изкажа нескромната за моята особа мисъл, че ако той бе поел навреме пътя на науката, би бил достоен член на Академичното политбюро! Нашият академик Лихачов. Но политиката и властта са омайно нещо - прелъстяват и девици, и уличници.
Днес отбелязваме 80 години от рождението на проф. Ал. Лилов, отдал целия си живот на идеите за по-справедлив и достоен живот в Родината. А за нас той си остана нашият Сашо!