(Без)почвена омраза

Наскоро в чилийския град Икике 3000 местни нападнаха имигрантски лагер на бежанци от Венецуела. Бяха запалени палатките, които мъже, жени и деца на всякаква възраст използваха за покрив над главите си. Пострадали или загинали няма, за щастие. Омразата на чилийците, живеещи в страната си, към чужденците, е безпочвена. На какво се дължат ксенофобският език, приравняването на миграцията с престъпността и защо все повече се засилва тенденцията да се мрази другия, непознатия?

Повечето от чилийците, които живеят в чужбина и от личен опит знаят какво означава да отидеш на ново място и да започнеш от нулата, твърдят, че изпитват срам и отвращение от сънародниците си, неспособни да помогнат на изпадналите в беда. "Те са с промити мозъци от времето на военната диктатура на Пиночет. Тогава се твърдеше, че всичко чуждо, освен американското, е лошо и пагубно за държавата." Потресаващото в случая с венецуелците е фактът, че десният президент Себастиан Пиниера мълчи. Вярно, че предстоят президентски избори, но те на практика вече са изгубени, доверието в партията му е стигнало историческо дъно. Изглежда той е решил да не изгуби гласовете и на малкото, готови да ги дадат.

За разлика от Чили, други латиноамерикански страни като Куба и Мексико никога не са се отнасяли зле с чужденците, избрали ги за нова родина. На Острова на свободата правителството осигурява дом, работа и образование за децата. В Мексико, откъдето хиляди имигранти от Централна Америка минават всяка година, има жени, наречени "Патронас" (господарки) - те дават вода, храна и пари на крайно нуждаещите се. 

Венецуелският президент Николас Мадуро остро разкритикува деянието и напомни как заради Пиночет над 300 000 чилийци са отишли там и никога не са били гонени или малтретирани. Миналата събота и неделя се състояха два протеста в Чили - за и против мигрантите. Участниците във втория значително надвишаваха другите. Език на омразата, високомерно отношение, липса на съпричастност - това е наследството от крайнодясната диктатура.