„Галъп“: Близо една трета от българите са преболедували COVID-19

 Голяма част от българите явно вече са преболедували COVID-19. Това показват социологически резултати на „Галъп интернешънъл болкан“.

Данните са от независимо изследване „лице в лице“, част от редовната програма на агенцията. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна.

Данните, представяни от епидемиолозите и НОЩ, се базират на доказани и регистрирани случаи, но както е добре известно, много заболели в лека форма, не правят тест или правят т.нар. бърз тест в домашни условия и не се регистрират при положителен резултат. Отделно, много са и случаите на почти безсимтомно преболедуване, когато на човек му е трудно да установи, че е болен. Именно поради тези съображения демоскопията е много полезна, особено при сравнително ниско ниво на тестване в страната.

16% от пълнолетните българи директно декларират, че са прекарали болестта – леко или тежко. Това означава над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни граждани. Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти. Това означава, че в крайна сметка поне около 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса. Тоест, става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо постоянно у нас. Най-вероятно разпространението на болестта сред непълнолетните е пропорционално, коментират от „Галъп“.

Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което корелира и с медицинската статистика.

Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респективно в София и по-големите градове. И обратно – най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните /над 65 г./ и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас, казват от “Галъп”.

Директната готовност за ваксиниране е също близо една трета – 27% казват, че биха се ваксинирани, а 48% – не биха. Има обаче 24% колебаещи се. Има и около 1%, които твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването.

Кои са тези, които казват, че не биха се ваксинирали? Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора. Последното означава, че като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско. Също така, данни от мащабното по рода си международно сравнително изследване за готовността за ваксиниране в света на световната Асоциация „Галъп интертешънъл“ показаха, че по тези показатели България е на средни места в Европа и изглежда близка по резултати до много други източноевропейски страни, т.е. далече е от високо отрицание на ваксините. Конкретната калкулация сочи, че сред онези, които са прекарали вируса, нежеланието за ваксиниране скача до повече от две към едно. А сред най-желаещите да се ваксинират са предимно възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо трябва да започне масово ваксиниране.