„Южен поток” в плен на конфликтите в Европа

Българският пристанищен град Варна трябваше да бъде врата за голям нов газопровод, свързващ пряко Европа с големите руски газови находища. Сега проектът е замразен, а България се оказва разкъсана между ЕС и Русия в ескалиращия конфликт около Украйна, пише "Ню Йорк таймс", цитиран от агенция "Фокус". През юни ЕС поиска от българското правителство да преустанови работата по газопровода „Южен поток, като заяви, че той нарушава правилата на Съюза. Скоро след това делегация от американски сенатори се срещнаха с българския премиер, за да изразят притесненията си във връзка с проекта и влиянието, което той ще даде на Русия. Те също така отправиха критики срещу това, че в проекта участва компания, срещу която САЩ са издали санкции. „Това, което дава на Владимир Путин власт и контрол, са неговите залежи от нефт и газ и зависимостта на Западна и Източна Европа от тях”, заяви сенатор Рон Джонсън в свое интервю. „Трябва да отслабим неговата хватка върху енергийните доставки. Трябва да разбием този монопол”, посочи още той. Енергийната индустрия, с нейната взаимосвързана мрежа от корпоративни, държавни и икономически интереси, се оказва ключова точка за оказване на натиск в украинската криза. САЩ и Европа наложиха санкции срещу няколко високопоставени фигури в руския петролен и газов бизнес, които усложняват делата на мултинационалните енергийни гиганти. В същото време зависимостта на Европа от руския газ е обвинявана за ограничения отговор на Запада срещу Москва. „Южен поток” е най-големият енергиен проект, който се оказа насред този политически кръстосан огън. „Южен поток” категорично подобрява енергийната сигурност”, казва Масимо Ди Одоардо, анализатор в „Уд Макензи” в Единбург. „Той обаче увеличава и зависимостта от Русия”, добавя той. Предвид високата цена на проекта, не е ясно дали той ще се окаже икономически смислен. Страните, през които ще преминава тръбата, са сравнително малки потребители на газ, докато големите развити страни като Германия, Франция и Италия имат редица енергийни алтернативи. А като цяло потреблението на газ в Европа се понижава заради слабия икономически растеж и големите инвестиции в възобновяемите енергийни източници като слънцето и вятъра. „Газопроводът е скъп и може да се окаже не толкова доходоносен”, казва анализаторът Клиф Къпчан от Eurasia Group. „Южен поток” обаче, заедно със „Северен поток”, е неразделна част от руската енергийна политика. Двете мрежи ще позволят на Русия да изнася природен газ за Западна Европа по маршрут, който заобикаля бившите съветски републики и страни сателити. ЕС и Русия водеха сложни преговори за привеждането на газопровода в съответствие с европейското законодателство. Украинската криза обаче забави хода и напредъка на разговорите. България – пристан за първия сухопътен участък от „Южен поток” в ЕС след преминаването му по дъното на Черно море, бе логичен обект, към който се насочи гневът на властите. Политическите лидери в страната дадоха благословията си за газопровода. Те казват, че проектът на стойност 3,5 милиарда евро ще създаде хиляди работни места, ще даде тласък на строителния сектор и ще донесе икономическо съживяване в северната част на страната – един от най-бедните региони в Европа. Първите газови доставки трябваше да започнат следващата година. 11 компании от Австрия, Белгия, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия и Швеция участваха в търговете в рамките на обществената поръчка за изпълнител на проекта. На 25 май „Южен поток” обяви, че победител в търга за строител на българския участък е консорциум, ръководен от руската компания „Стройтрансгаз” на Генадий Тимченко, срещу когото по-рано Вашингтон наложи санкции. Решението на българския премиер да спре изпълнението на проекта предизвика разногласия в нестабилната му коалиция, а министърът на енергетиката и икономиката дори заяви, че проектът е „необратим”. Дебатът за проекта изглежда ще изиграе важна роля в кампанията преди насрочените за есента парламентарни избори. Управляващите социалисти все още са твърдо зад проекта, докато дясната опозиция казва, че ако тя спечели изборите, ще анулира договора със „Стройтрансгаз”. „Управниците са подложени на натиск от Москва и Брюксел”, коментира политическият анализатор Огнян Минчев. Въпреки цялата несигурност може да се окаже трудно да се спре инерцията на „Южен поток”, подчертават специалисти в сектора. През последните дни огромно количество специални стоманени тръби, които издържат на голямо налягане, пристигнаха от Русия в българското пристанище Бургас. Тръбите са предназначени за участъка, който ще премине по дъното на Черно море от руския град Анапа до Варна и който ще струва над 10 милиарда евро. „Южен поток” е като движещ се влак и ще трябват много усилия, за да бъде спрян”, казва Тревор Сикорски, анализатори в лондонската маркетингова фирма „Енерджи аспектс”.