„Глобалното евро“ на Кристин Лагард е фантазия

Томас Фази 

Еврото продължава да е засегнато от структурни и политически недостатъци, които правят невъзможно да се превърне в глобална валута – и слава Богу. В скорошна статия във Financial Times, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард твърди, че „доминиращата роля на долара“ „вече не е сигурна“, предполагайки, че еврото може да се издигне до „глобална известност“. Това е в най-добрия случай самозалъгване.
От създаването си глобалният отпечатък на еврото едва надхвърля съвкупното използване на националните валути, които то замени – приблизително 20% от световните валутни резерви. Междувременно делът на долара наистина е намалял от над 70% до под 60%, но еврото не е било бенефициент. Вместо това валути като швейцарския франк, британския паунд и японската йена са компенсирали спада. Няма голяма причина да се смята, че статутът на еврото сега ще се подобри.
Еврото продължава да е 

засегнато от структурни недостатъци: 

хронична финансова фрагментация, бавен растеж и непрозрачни институции. Въпреки годините на интеграция, ЕС изостава от други развити икономики, особено в областта на иновациите и производителността. Това се дължи до голяма степен на недостатъчни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, слабо потребление, пристрастия срещу индустриалната политика и лабиринтен модел на управление, който задушава гъвкавостта и отчетността.
Тези проблеми само се задълбочиха през последните години. Рязко покачващите се цени на енергията – причинени от решението на ЕС да се отдели от руския газ – тласнаха голяма част от Западна Европа към рецесия и дори деиндустриализация, като Германия беше особено засегната. Тази самопричинена енергийна криза допълнително разшири разликата между Европа и по-динамичните икономики като Съединените щати.
Добавете към това и все по-нестабилната геополитическа позиция на ЕС и привлекателността на еврото като сигурна резервна валута избледнява още повече. Инвеститорите не се стичат към политически нестабилни или стратегически непостоянни юрисдикции.
Съществува и фундаментално икономическо противоречие, което Лагард игнорира. Доминиращата резервна валута трябва да отговори на световното търсене, което обикновено изисква 

големи дефицити по текущата сметка, 

за да се задоволи световното търсене на валутата. САЩ отдавна правят това – по замисъл – въпреки че Тръмп сега се опитва да обърне курса. ЕС, от друга страна, е изградил своя икономически модел около търговските излишъци. Няма признаци, че лидерите на ЕС са готови да обърнат този модел с главата надолу.
Лагард признава някои от тези предизвикателства, но настоява, че те могат да бъдат решени с по-дълбока интеграция – завършване на единния пазар, намаляване на регулациите, изграждане на съюз на капиталовите пазари. Но този рефлексивен призив за „повече Европа“ едва ли е нов. В продължение на десетилетия елитът на ЕС представяше по-нататъшната централизация като панацея за проблемите на Европа. И все пак, след години на по-дълбока интеграция, резултатите само се влошиха.
Истинският проблем не е твърде слабата интеграция, а самата интеграция. Еврото лиши държавите членки от способността да реагират гъвкаво на кризи, основани на вътрешните си нужди. То намали националния демократичен контрол, като същевременно централизира властта в непрозрачни и безотговорни институции като Европейската комисия и ЕЦБ – т.е. собствения офис на Лагард.
Тези институции многократно са подкрепяли 

политики, които са от полза за тесен елит: 

мерки за строги икономии у дома, съюзяване с НАТО в чужбина и агресивни санкции, които се обърнаха като бумеранг върху европейската икономика. Даването на повече власт на този апарат, както предлага Лагард, само би затвърдило провала.
Но най-фрапантният недостатък в аргумента на Лагард е нейното неразбиране на силите, движещи дедоларизацията. Тя отбелязва, че опасенията относно доминацията на долара не са предизвикали пълноценна промяна към алтернативи, но пропуска защо дедоларизацията се случва на първо място.
Основният двигател е превръщането на долара в оръжие от страна на правителството на САЩ – чрез санкции, конфискации на активи и финансова принуда. Държавите се стремят да се предпазят от този риск. Но това не означава, че ще предадат същата власт на друг западен блок. ЕС е дори по-нетърпелив от САЩ да използва икономически инструменти за геополитически цели. Защо нациите биха преминали от една наказателна система към друга?
Ето защо китайският юан няма да замени долара. Бъдещето не е поредната хегемонна валута, а по-децентрализирана система, в която държавите извършват транзакции в собствените си валути – 

точно посоката, която следва блокът БРИКС 

Както наскоро заяви управителят на централната банка на Китай Пан Гуншен , световната парична система се развива към многополюсен модел на „съвместно съществуване, конкуренция и взаимни проверки и баланси“.
Което повдига последния, най-фундаментален въпрос: защо ЕС изобщо би искал еврото да се превърне в основна резервна валута? Макар че подобен статут носи определени „прекомерни привилегии“ – като например ефективното плащане за внос с емисии – той също така води до хронични търговски дефицити, както беше отбелязано, които изпразват местната индустрия. Опитът на САЩ показва това ясно. Европа, която вече се бори с индустриален спад, трябва да се пази от поемането по този път.
В крайна сметка, предложението на Лагард е по-малко за глобална стратегия и повече за оправдаване на по-голяма централизация на ЕС. Но това, от което Европа се нуждае, не е „повече Европа“ – това е една съвсем различна Европа.
Източник - UnHerd 

Клуб 24 май

Цифровото евро не е панацея

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард призова европейските депутати да ускорят приемането на законодателна рамка, която да позволи въвеждането на цифровото евро, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
ЕЦБ от години работи по дигитален вариант на единната валута, който на практика представлява дигитален портфейл, но за да бъде осъществен проектът, е необходимо одобрение от Европейския парламент – стъпка, която засега се бави поради съпротивата на някои евродепутати.
По време на изслушване в комисия на Европейския парламент Лагард подчерта, че цифровото евро е ключов елемент за финансовата автономия на Европа и отправи критики към конкурентните частни дигитални валути, известни като "стейбълкойни".
"Законодателната рамка, която да подготви почвата за евентуалното въвеждане на цифрово евро, трябва да бъде приета бързо.", каза Лагард пред евродепутатите.
Европейската комисия предложи законодателство за цифровото евро още през юни 2023 г., но оттогава напредъкът е минимален. Ако Европейският парламент приеме необходимото законодателство, Управителният съвет на ЕЦБ се надява да гласува за евентуалното въвеждане на цифровото евро през есента.
Представители на четири от осемте политически групи в Европейския парламент посочиха, че прекъсване в работата на съществуващата платежна система на ЕЦБ по-рано тази година е повдигнало въпроси относно способността на централната банка да реализира успешно проекта за цифрово евро.
Според проекта на ЕЦБ, цифровото евро ще бъде достъпно за всички жители на еврозоната, вероятно до лимит от около 3000 евро. Валутата ще бъде гарантирана от централната банка, но ще бъде предлагана чрез банки и оператори на дигитални портфейли.
Европейските банки като цяло подхождат скептично, като се опасяват, че цифровото евро може да източи част от техните депозити, пренасочвайки ги към по-сигурни цифрови портфейли, гарантирани от ЕЦБ. Проучване на консултантската компания "ПрайсуотърхаусКупърс", направено по поръчка на банкови сдружения, оценява, че въвеждането на цифровото евро може да струва на банковия сектор между 18 и 30 милиарда евро под формата на технически, търговски и оперативни разходи.