„Галъп“: Рейтингът на Борисов падна рекордно

Рекорден спад в личния рейтинг на Бойко Борисов от години отчита последното проучване на „Галъп интернешънъл“. Премиерът е с едва 20% доверие, а недоверието е близо 68 на сто. В същото време се увеличава делът на хоата, които подкрепят протестите, БСП пък почти догонва ГЕРБ в проучването за електоралните нагласи.

Рязък е спадът и в доверието към цялото правителство – едва 19 на сто от запитаните имат доверие в кабинета. Доскоро тези проценти се доближава до 30. Недоверието също е рекордно високо – над 70 процента.

И при парламента има шокова падане на доверието - сега е около 15%, при обичайни за последните месеци около 20%. Недоверието е 77%.

Проучването на „Галъп“ е проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни български граждани.  

Само преди два месеца доверието към Борисов е движеше около 25%, а недоверието – около 60%.

Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие.

Остава висок рейтингът на президента Румен Радев. При него се запазва тенденцията доверието да е повече от недоверието. 47% са положителните нагласи към държавния глава срещу 35% отрицателни. Доверието в президентската институция като цяло изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация – то се движеше около 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче „ножицата“ тук като че ли се затваря и доверието вече е 47% а недоверието е 39%. Въпреки това институцията остава с положителен баланс, коментират социолозите.

Протестите се подкрепят от все повече българи. 62 процента казват, че подкрепят исканията на протестиращите. 23,7 на сто не ги подкрепят, останалите се колебаят.

58,9% искат оставка, едва 26,5% са на противоположното мнение. Вече всеки втори смята, че предсрочни избори са необходими. Близо 34 на сто са на обратното мнение. От „Галъп“ коментират, че преди няколко седмици идеята за предсрочен вот не събираше толкова съмишленици, но явно нагласите се променят.

Въпреки това няма ясно очертана алтернатива, всички основни политически формации, освен ДПС, губят от ситуацията. В същото време доверие вдигат по-малките партии. Социлозите коментират, че в тази ситуация „малките стават големи“. Изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят.

И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права.

В открит въпрос ГЕРБ има 14,5%, БСП е с 13,9%, което значи малко под 800 хиляди гласа. ГЕРБ остават с преднина сред твърдо решилите да гласуват.

Партията на Слави Трифонов действително е основен бенефициент от случващото се в страната – с растяща подкрепа, достигаща сега до 7,9% от избирателите у нас. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа.

С 5,7% „Да,България“ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% или условно около 130 хиляди гласа. С 2,3% са и ОП (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа. Така формулата за влизане в следващо НС – към този момент – е 5+2. „Воля“ пък е близо до основния „пакет“ с 1,6%.

Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4% и т.н. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%. Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н.

Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“ - съответно около 6,6% . Това е още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка. Разбира се, по-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували.

От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на Отровното трио.

Представителят на другото крило на протеста Христо Иванов значително подобри доверието си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9%. Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически „звезди“ до този момент, коментират още от „Галъп“.