„Бесталанный” – бездарен?

Марина Корольова


Този въпрос на един придирчив читател вероятно ще ви се стори отначало странен: разбира се, че „бесталанный” означава бездарен!
Ако се вгледаме, можем да видим, че самата дума вече съдържа отговора. Ако някой е „без талант”, то той е „бесталанный”, т.е. той е лишен от талант, от дар. Бездарност. Нима не е така?
Ще отвърна уклончиво: и да, и не. Наистина, всеки съвременен тълковен речник ще ви съобщи, че „бесталанный” означава „лишен от дар”. Като пример се дава „бесталанный рифмоплет” (‘бездарен стихоплетец’). Но това са съвременните речници!
Междувпрочем, в него ще намерите и други сведения за думата „бесталанный”, с исторически препратки: в народно-поетичната реч „бесталанный” е означавало нещо съвсем друго – нещастен, злочест. Дава се и пример от съвсем друг род: „бесталанная головушка” (‘злочеста главо’)!
Оказва се, че с думата „талант” нашите предци не са обозначавали едно и също с нас сега. Техният „талан” е означавал „щастие, плячка” и тази дума в никакъв случай не е изконно руска, не, не! Можем да проследим корените и в тюркската talan (плячка), а на казахски език talan означава щастие. Има логика в това, защото те са разглеждали плячката като щастие, като дар, подарък от съдбата.
Приблизително така се отнасяме и ние към таланта в днешното ни разбиране: той се дава отгоре, това е дар от небесата, от който не е грях да се възползваш.
В това си приличаме с предците ни.
Макар че и това не е всичко! „Талан” е означавал не само природен дар и способност към дадено нещо, но и монета при древните гърци и римляни, за което ни напомня речникът на Дал. „Талан” също е означавал и съдба, орис. В някои области (например, Тамбовска) под „талан” са имали предвид находка.
Дал привежда множество пословици и поговорки с думата „талан”: „кому есть талан, тот будет атаман”; „нашему Ивану нигде нет талану”; „худ талан, коли пуст карман”...
Интересното е, че и прилагателното отначало не е звучало както днес: не „талантливый”, а „таланливый” (‘щастлив, късметлия, на който му върви’). Имало е даже и глагол „таланить”: „рыбакам заталанило” (‘на рибарите им провървя’).
Представете си, че даже е можело да се каже така: „не поталанилось мне” (‘не ми провървя’)! Жалко, че вече не се казва така. Много думи сме изгубили, много.
Във всеки случай, въпросът на читателя не беше нито странен, нито наивен.
Думата „бесталанный“ се оказа съвсем не толкова проста, колкото ни изглеждаше на нас, живеещите в ХХІ век.