”Майстора и Маргарита”: прочитът на Юрий Кара

Оксана Нараленкова

Филмът на Юрий Кара „Майсторът и Маргарита” има странна съдба. Към момента на излизането му на екран през 2011 година ще са изминали 20 години от началото на заснемането му. Какво се случи за това време?

Снимачният екип се сблъсква с трудности още от самото начало на работата през 1991 г. Отначало планират да работят заедно с Ялтинското киностудио и даже започват работа в Ялта, но през октомври пада изненадващо сняг, а и става нещо с оператора. Работата се застопорява.
Щафетата е подхваната от киностудиото „Горкий”. На тях пък не им достига техниката. Настъпва 1992 година. В крайна сметка с направата на филма се заема студио „ТАМП”, което съумява да събере, както се казва, отвсякъде по малко. На практика почти всички киностудия на бившия СССР оказват услуги по производството на филма. С пиротехниката се заема студио „Беларусфилм”, а комбинираните снимки се изпълняват в Свердловското киностудио. В „Мосфилм” са направени звукозаписите, проявяването и тонирането на лентата.
Работата над филма е завършена през 1993 г. През 1994 г. пък настъпва пълният крах на руската система за филмово разпространение и съответно започва безпрецедентно „пиратство”. Оказва се, че просто няма къде да се прожектира „Майсторът и Маргарита”. Освен това се решават и спорни въпроси между режисьора и продуцентите. Друга изненада поднасят „наследниците” на иначе бездетния Булгаков (в частност – Сергей Шиловский), които предявяват права върху готовия филм, което реално затваря пътя на филма към екраните.
Докато се проточат всички съдебни спорове и докато се възстановява системата на филмово разпространение, много от актьорите от филма напускат този свят завинаги. Почиват Михаил Улянов (Пилат Понтийски), Виктор Павлов (Кот Бегемот), Спартак Мишулин (Арчибалд Арчибалдович), Борислав Брондуков (Варенуха). До премиерата на филма не доживява и авторът на музиката Алфред Шнитке.
Сега всички спорни въпроси са решени. Единственият притежател на правата върху филма е студио „ТАМП”, което пуска филма по кината в Русия през пролетта на 2011 г. Този филм е с двучасова продължителност, вместо оригиналните три часа и половина, заснети от Юрий Кара, както и е в дигитализирана версия, с подобрени цвят и звук, макар авторите на филма да подчертават, че в него няма специална графическа обработка и вкарване на специални ефекти.

Юрий Кара, режисьор:

-Във филма е запазена многослойността на романа и всички негови теми. Ние се отнесохме внимателно към текста. Мазето на Майстора е заснето в същото това мазе, което е описано в романа. Домът на Маргарита е сниман в дома на Остоженка. Снимахме в Израел, където са се случили събитията от книгата. В оригиналния вариант филмът е 3,5 часа. Продуцентът Владимир Скорий изиска да го съкратим до два часа. Ние съхранихме и пълния вариант с надеждата да го пуснем в бъдеще като телеверсия.

Романът е написан през 30-те години и чудесата, описани от Михаил Афанасиевич Булгаков, характерни за онова време, сега може да ни се сторят наивни, но те ще живеят дълго. Ние не използвахме ефекти, които биха разрушили същността на романа.

Валентин Гафт, (Воланд):

-За мен Воланд не е дяволски герой. Той е изпратен от там, от самия връх, той е получил свише задачата да слезе на Земята, в страната, изградена на безверие. За мен романът „Майсторът и Маргарита” е светъл. Майсторът получава свобода и любов, тъмните сили са наказани. Какъв ти демонизъм? Воланд е силен и мощен, всичко в него е отражение на справедливата воля. Филмът е заснет без компютърна графика, което може и да не е съвременно, но, според мен, всички тези недостатъци са всъщност предимства.

Александр Филиппенко, (Коровьов - Фагот):

-За актьора е голямо щастие да работи с удоволствие. Филмът е заснет в жанра на трагичния фарс. В киното рядко се дава възможността да се играе в този блестящ театрален жанр. Аз съм щастлив, че участвах в този проект с най-добрите актьори от Русия. Да ви призная, за мен мистиката на този филм се крие в това, че изпитвам невероятна предстартова треска, макар самият филм да е готов от доста години. Снимах се и във варианта на Владимир Бортко на същия филм. Ще ви дам един показателен пример за разликата между двете творби и двата режисьора. Кара снима в Царицино и цяла нощ към нас вървяха разголени жени. Това си беше наистина вълнуващо и незабравимо. При Бортко ние седяхме в синия кабинет и по никакъв начин не можехме да си представим, че гостите ще излизат от камината с бледни лица. Филмът по-късно беше дообработен с компютърна графика. 

Николай Бурляев, (Йешуа):

-Аз се готвих досто дълго за тази работа. Когато започнаха снимките, ми предложиха да играя Иван Бездомни. Отказах, защото не ми беше интересно. За мен съществуваше само един образ, в който бих рискувал да се превъплътя. Аз исках да изиграя Йешуа. Това, че филмът лежа толкова дълго на рафта – 17 години, за мен и филмите с мое участие е нормално. Сметнах, че от 70 филма с мое участие, около 35 са прекарали общо около 250 години по рафтовете. Свикнал съм с това. Ръкописите, а както показва примерът с този филм, и кинолентите, не изгарят.