Звездите на нашия "провинциален" театър

Дияна Радева

В литературното пространство вече е факт една отдавна подготвяна и изключително ценна за нашата културна идентичност книга. "Опити за театрални профили" обединява есета и портрети не само на актьори и режисьори от нашето минало, но и на дейци от Възраждането, с една-единствена цел - българският театър да бъде припознат като средище и кауза за по-високо духовно израстване.
Авторът Емил Кьостебеков е посветил целия си живот на това изкуство и неговият дългогодишен опит и познания като ръководител, актьор и театровед са достатъчно основание да подходим към книгата с респект и доверие. Още във встъпителните си думи той казва, че в България "театърът не е възникнал случайно, било по подражание или за забавление, а е закономерно следствие от осъзнато поведение на културни и талантливи хора". И с този точен изследователски подход ни насочва най-напред към редица дейци от Възраждането, отчита заслужения принос на основателите на театъра ни, но което е безкрайно ценно - успява да отдаде значимото на мнозина от звездите в небосклона на нашия "провинциален" театър. Смело може да се каже, че ако не са публикациите на Емил Кьостебеков - един път написани, а впоследствие съхранявани или издирвани от вестници и списания, за доста от тези хора не е запазен нито ред. А това са имена, които са вдъхвали любов и уважение от сцената години наред. Георги Донев, Георги Попов, Любен Георгиев, Теодорина Стойчева, Роза Попова, Касиян Димитров... За съжаление може би само по-възрастното поколение театрали помни тези имена. Възрожденският принос на Емил Кьостебеков е не само към нашата памет, но и към начина, по който я формира. Той открива общото у тези талантливи хора, тяхната посветеност на любимото изкуство, превръщането му в тяхна мисия. Емоционално и ангажирано авторът представя хора с утвърден принос за българския театър, които незаслужено тънат в забрава. Образите им оживяват безкрайно цветно, артистично и живо, защото с актьорския си усет той успява да акцентира както върху детайла, така и върху силата на емоционалното въздействие върху читателя.
Днес, когато е доста трудно да се прочете някъде градивна театрална критика, когато отлични провинциални спектакли минават незабелязани от чието и да било анализаторско перо, да се напише цялостен театрален портрет на актьор или режисьор, изминал своя път в "периферията" на столицата, е "незаслужена прищявка". Та именно днес появата на тази книга е пример и постижение по отдаденост и ангажираност към театралната кауза.
Още по-силната й страна обаче е в емоционалното и лично отношение на Емил Кьостебеков към всеки от героите й, които той с безкрайна обич и уважение "извежда на сцената"! И няма как да е другояче, защото през всичките години като ръководител на редица театри в страната Емил Кьостебеков е следвал една-eдинствена цел - да познава, да се грижи и да изявява таланта! Сега го прави на белия лист, а дарбата и вълнението му те карат да четеш със затаен дъх от начало до край!
Страница след страница разгръщаме съдбите, на които е посветена книгата, съпричастни сме към всичко, което са ни оставили, и заедно с това успяваме да се насладим на едно силно, майсторско и талантливо четиво!