ЗОНАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА КАПИТАЛИСТИТЕ

Александър Лифшиц
икономист

Скоро руските пазарни реформи ще навършат 20 години. За постиженията всичко е казано. Колкото и за провалите. Да се заемем, скъпи читателю, с друго. Да се сравненим с други страни, за да определим сегашното ни положение в световното икономическо помещение. Веднага ще кажа: то не е това, което заслужаваме. Недалеч от входа. Далече от лидерите. Защо? Нека да го изясним.
Да започнем с корупцията. По степента на икономическа „чистота“ сме във втората стотица. Между другото, заедно с останалите събратя от ОНД. Това е позорно. Недопустимо. И слага кръст на всяка модернизация. Могат да бъдат приети прекрасни закони. Правилници. Инструкции. Щедро да се финансира. Но всичко това е безсмислено, ако в някой висок кабинет седи крадлив тип. И за пари върти кормилото на другата страна. Няма да дочакаме и чуждестранни инвеститори. И какво да правим? Да се отпуснем. Затова въпросът не е в самото явление, а в неговите размери. В Русия те са прекалено големи. Би било добре да се намалят.
Друг пример – качеството на живот. Основно се определя от социолозите. Включва оценките на гражданите за политическата стабилност, личната сигурност, здравето, безработицата и други. Нашето място? Същото като при корупцията. В задния двор. В началото на втората стотица. Пред нас са не само развитите страни. А и Украйна, и Китай. Западният съсед предизвиква завист. Източния – и учудване. Та нали китайците са толкова много. Струва ти се, че социалните блага не могат да стигнат за всички. А излиза, че те живеят по-добре от нас. По тяхно собствено мнение. Разбира се, с помощта на държавата. Обидно е. Бихме могли и ние да живеем, като си помагаме. Още повече, че животът е толкова кратък
Има множество подобни номинации. Нашият максимален положителен резултат е 63-ти в световния рейтинг за конкурентоспособност. Изцяло заслуга на частните капиталисти. Защото това е от зоната на техните отговорности. Излиза, че по управленски качества изпреварват приблизително два пъти чиновниците, които се занимават с намаляване на корупцията и с повишаване нивото на жизнения стандарт... Трябва не да проклинаме богатеещите, а с всички средства да ги примамваме на държавна служба. Няма да взимат подкупи. И без това имат пари колкото си щеш. А на нечестните подчинени ще им подрежат крилата. А също така краката и други части от тялото. Вероятно ще работят продуктивно. Защото не умеят по друг начин. За много от тях единствения непокорен връх е високият държавен пост. Всеки е алпинист. И по природа, и в живота. Затова обезателно ще тръгнат нагоре.
Извода: необходим е втори етап на реформите. Целта е да попаднем в първите петдесет. Като начало. А след това да се върви напред. Възможните направления са: борба с корупцията, подобряване на жизнения стандарт, повишаване нивото на държавно управление. Ресурси има. Парични. Материални. Човешки. Необходима е единствено политическа воля. Тя трябва да се прояви в действие.

Авторът е бивш министър на финансите на Русия