ЗНАЕ ЛИ БОРИСОВ НА КОЯ ДЪРЖАВА Е ПРЕМИЕР?

Имаше един министър-председател, който наричаше родината "тази страна". Питали сме го и от трибуната, подвиквали сме му и от място - коя е тази страна, как се казва, но той така и не я назова. Нямаше как да проверим дали дълбоко в себе си я мрази, но действията му показваха, че подозренията ни са повече от основателни. "Този премиер" нанесе такива вреди на държавата, каквито и най-големият злодей не би си позволил. Той,  разбира се, си имаше име, но като мъничък акт на справедливост повечето му казвахме Ф.Д. Не мина и година и го навести по-голяма справедливост - при вот на доверие го отстранихме от премиерския пост. 
И за сегашния министър-председател се сещаме само по две букви - ББ. Няма как да установим дали в сърцето му е останало местенце за още едно "Б" - България, но ако съдим по отношението му към институциите й, пренебрежението му е почти пълно. Никой премиер досега не си е позволил да не се весне в пленарната зала, когато се дебатира вот на недоверие към правителството му. Дори бившият цар, когато щеше да ни оправи за 800 дни, седеше вътре и чинно слушаше, макар и може би да не разбираше съвсем всичко от пренията. В Европа подобно самозабравяне не може да се допусне. А и да се случи някъде, дори Албания поне сто години ще го сочи като лош пример.
Но, както се казва в една реклама, това не е всичко. При демокрацията дебатите са явни, а гласуването - тайно. При гербокрацията е точно обратното. За пръв път след промените през 1989 г. мнозинството реши дискусията в парламента да не се излъчва по националната телевизия и даже по радиото. Това и злият Костов не можеше да си го помисли. И то във времето, когато мало и голямо беше пропищяло и даже Слави се криеше в мазе, за да записва поредното издание на "Хъшове". Демократичният политически режим има няколко фундаментални признака, без които се превръща в своята противоположност. Борисов ги повали с един замах, сякаш шамаросва съучениците си зад кантона в голямото междучасие.
Можем да му съчувстваме. Неодобрението към него вече е по-голямо от подкрепата  - 44 срещу 38 процента. И то преди да е минала дори половината от мандата му начело на изпълнителната власт. Ако преди година 34 на сто са смятали, че правителството няма да се справи с кризата, сега вече скептиците са 52 на сто. Борисов не е първият премиер, който при подобно пречупване на тенденцията престава да вярва на социолозите. И той като мнозина започва да търси други признаци за ненамаляваща подкрепа на управлението си. Достатъчно е примерно конгресът на кинезитерапевтите да го посрещне на крака, за да възкликне: ето я моята социология, ето го моят вот на доверие.
Колкото и да му съчувстваме обаче, не можем да го разберем. Защото в такъв невралгичен момент нормалното е да чуе опозицията, да купи нещо от нейната практика, когато е била в управлението. Борисов обаче е далеч от подобно поведение. На Тройната коалиция не мога да се сетя нещо, което да й призная, казва той в шокиращо интервю около рождения си ден. Пълна глупост било, че точно тя е вкарала страната в ЕС. Просто така й се било паднало. Сиреч, вече ни било време да влизаме и който и да е бил на власт, дори сегашното правителство, приемането ни било неизбежно.
И това чуваме от главата на правителство с два тежки провала в европейската си политика. Първият е неосъщественото ни присъединяване към зоната на еврото. Това вече е снето като цел, но късно - след като в името на постигането й икономиката на страната беше срината. Вторият е поредното ни отлагане за Шенген. Уж само една мазилка ни делеше от влизането ни в тази зона, но мина повече от половин година, мазилката навярно отдавна е факт, а все така си стоим отвън. По всички критерии правителството си е свършило работата, уверява премиерът. Сигурно е така. Но едно е Берлускони да ти мери гърба с педи и ти да се хвалиш с това, без да се усетиш, че си правят майтап с теб, пък друго е да ти имат доверие. Към Тройната коалиция доверието беше налице и България влезе в ЕС. На Борисов не му вярват в нужната степен и ни режат отвсякъде, па макар и да се покрили критериите.
При това положение да кажеш, че не си влязъл в парламента, защото не ти е приятно да гледаш опозицията, е откровение, което чак не е удобно да се коментира. И Борисов вече на повечето не им е приятен за гледане, но го търпят - такива са правилата. А щом ние го понасяме, дваж повече трябва да ни понася той. Защото ние сме неговият работодател - избрали сме народното представителство, което пък е излъчило него за министър-председател. И очакваме от него уважение, а не нагло незачитане на институциите. Особено ако си дава сметка, че е министър-председател на държава в Европа, а не в Тора-Бора.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info