Златната лудост на хиляди авантюристи

"На север и на юг, докъдето стигаше погледът му, белотата не се нарушаваше от нищо друго, освен от една тъмна ивица, която криволичеше и се виеше... И отново, още във въздуха, преди да е паднала на земята, плюнката замръзваше с пукот. Той знаеше, че при петдесет градуса под нулата плюнката замръзва на снега, но сега тя замръзна още във въздуха... Човекът потърси с поглед ръцете си и откри, че висят право надолу от китките. Направи му впечатление, че трябва да търси ръцете си с очи, за да открие къде са.... Е, какво пък, било му писано да замръзне; той ще посрещне това, както подобава... Наистина не било никак лошо да заспиш, да не се събудиш вече никога, мислеше си той. Също като упойка. Да замръзнеш не било чак толкова страшно, колкото се струва на хората. Има толкова по-страшни начини да умреш."
Тези невероятно живи картини на неопитомената и крайно недружелюбна земя на река Юкон, която е привличала хиляди търсачи на бързо богатство, разкрива знаменитият разказ "Да накладеш огън" на великия Джек Лондон. Условията са нечовешки, много млади авантюристи, умопомрачени от мечтите си по ценния благороден метал, оставят кокалите си по тези места и никога не се завръщат в уютния и топъл дом.
След суровата и безмилостна зима обаче идва пролетта, а с нея и надеждата, и добрият късмет - за някои, които са надвили жестоките и екстремни условия.
"Настъпи пак пролет и в края на всичките си скитания те намериха не Загубената колиба, а открита златна мина посред широка долина, където след всяко промиване златото оставаше като жълто масло на дъното на коритото. Всеки ден работа им носеше хиляди долари в чист златен пясък и късове самородно злато, а те работеха всеки ден. Златото събираха в торби от еленова кожа, по петдесет паунда в торба, и ги трупаха като дърва за горене пред колибата от елови клони. Трудеха се като исполини, дните се застигаха един друг като насън, а купчината съкровища ставаше все по-голяма и по-голяма." (из "Дивото зове" на Джек Лондон).
Материал за споменатите, а и други свои прекрасни творби Джек Лондон събира от преживяванията си по време на златната треска в Клондайк, където освен свидетел на суровите условия на живот, среща и различни типажи, попаднали във водовъртежа на завладяващата мечта за мигновено богатство. Едва на 21 години, никому неизвестен автор, преследван от безпаричие и сменил различни професии, той заминава за Клондайк от Сан Франциско на 25 юли 1897 г., примамен от новините за златни залежи. По неговите думи, "... зарязва кариерата си и тръгва на приключенско пътешествие в търсене на щастие и благосъстояние".
Опасностите и трудностите по пътя Лондон описва в романите "Белю Пушилката" и "Дъщеря на снеговете". Пролетта на 1898 г. обаче, болен от скорбут и с 4 липсващи зъба, Джек Лондон тръгва обратно към Калифорния. Макар и да не се сдобива със злато и да не успява да забогатее, той събира достатъчно материал за своите творби. По-късно Лондон ще напише: "В Клондайк" намерих себе си." С впечатляваща сила писателят ще опише порива на хиляди авантюристи, устремени към богатство въпреки враждебните условия на неопитомената земя на Юкон.

1896 г., река Юкон, Джордж Кармак

На 17 август 1896 г. Джордж Кармак открива къс злато в приток на река Юкон. Това поставя началото на последната най-голяма златна треска в Клондайк. За истински откриватели на ценния метал се смятат и съпругата на Джордж - Кейт, и индианският им водач Скокум Джим Мейсън. От този период понятието Клондайк се свързва с невъобразимо богато място, източник на огромни блага.
Тъй като местността е дива и необитаема, новината за залежите на благородния метал гръмва за пръв път година по-късно. Притоците на Юкон - Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от златотърсачи. Най-бързи се оказват златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидати за забогатяване от Германия, Италия, Норвегия, Англия, има дори представители на Китай и Япония.
Големи вестници като "Сиатъл пост интелиджънсър" и "Сан Франциско егзаминър" разпалват масовото въображение, разказвайки невероятните приключенски истории на златотърсачите. Цели индустрии използват влиянието на треската. Продава се всичко - от карти на района до пълна зимна екипировка и пакетирана храна за година (каквото е изричното изискване на канадското правителство към новопристигащите). Икономически времето е идеално за треската - страната е в първата си голяма депресия след борсовите сривове през 1893 г. и 1896 г.
По думите на историка Пиер Бертон "Клондайк беше достатъчно далече, за да има романтичен ореол, и достатъчно близо, за да е достъпен". За Клондайк тръгват над 100 000 души, до легендарния граничен град Доусън стигат под 40 000, от тях под 20 000 заработват на участъци, копаят и промиват. Едва 4000 обаче намират някакво злато и само неколкостотин се връщат истински богати. Треската продължава до 1899 г., когато в Номе, на източния бряг на Аляска, е открито ново злато и потокът мигранти се отправя нататък.

Столицата на златотърсачите

По време на пика на златната треска град Доусън е наброявал 30 000 души, а след 1901 г. спада докъм 9000. Той е разположен сред Скалистите планини в канадската провинция Юкон. Днес Доусън има население от около 1500 души. Зимата е много дълга, снежна и сурова. От началото на октомври до края на март дневните температури са отрицателни. Дори и през най-топлите летни дни нощите са с температури под 10 градуса, а от септември до април нощните температури са отрицателни.
Градските околности на Доусън винаги са били много богати на злато, макар и количеството му да е доста далеч от това в човешкото въображение. Всъщност и до днес добивът на злато в околностите на града е основен източник на доходи за местната икономика. Местните залагат и на друг начин на препитание - туризма. Въпреки че Джек Лондон е живял извън града, къщата, в която е творил, е открита наблизо в планината. След като е била намерена, една част от покъщнината е пренесена в Сан Франциско, а останалото имущество остава в Доусън, където е открит музей, посветен на писателя.
В Доусън се намира и колибата на писателя и поета Робърт Уилям Сървис (1874-1958), известен като "поетът на Юкон".

Треска в Калифорния

Клондайк е последната велика златна треска в историята. От златни трески през XIX в. са "разтресени" Австралия, Бразилия, Канада, Южна Африка и САЩ, докато по-малки се случват и на други места по света.
В района Отаго в Нова Зеландия и днес си припомнят приключенията на златотърсачите, провеждайки редовно двудневни мултиспортни надпревари по маршрутите на някогашните авантюристи. Според някои сведения през 1862 и 1863 г. добивът на злато в областта Отаго надхвърлил 20 т. От каменното корито на река Клута е добито повече злато, отколкото в целия Клондайк. За 2 години треската удвоила населението на Нова Зеландия. Постоянно се създавали нови градчета. Както при всяка златна треска и при тази хиляди загубили живота си, а малцина успели да забогатеят.
Когато неговият съсед открива злато в река в Калифорния през 1848 г., Сам Бренън по-скоро трябва да си трае. Вместо това той напълва един буркан със златен прах и тръгва по улиците на Сан Франциско, крещейки "Злато! Злато! Злато!" Но той има причина да разпространи бързо новината за златните залежи - притежава магазини, издател и на вестник е. Така Бренън става първият калифорнийски милионер, продавайки мотики, лопати и бекон за ордата авантюристи, чули призива му.
Златната треска се разпространява бързо. Съблазънта на заровеното имане поглъща всеки. "Те се откъсваха от топлото домашно огнище и уютния дом, обещавайки, че ще се върнат. Те бягаха от дълговете си, заричайки се никога да не се върнат", пише вестник "Алта Калифорния", добавяйки, че "в цялата страна отекват жалките викове за злато". "Злато! Злато! Злато!" Целият екип на вестника се отправя също към златните мини.
Над половин милион души тръгват към Калифорния, почти само мъже, в търсене на бързо забогатяване. Повечето търсачи обаче намират злато колкото да покрият всекидневните си разходи. Определено търговците са натрупали повече богатство от златотърсачите. За няколко месеца през 1848 г. малка група златотърсачи спечелва на сегашни цени близо 3 млн. долара от откритото злато. През 1852 г. годишният добив на злато в Калифорния достига най-големия си връх до този момент - 81 млн. долара.
Националният парк "Долината на смъртта", смятан за най-големия природен парк на територията на САЩ, се свързва именно със златната треска. През 1849-а в Долината се появяват първите колонизатори - златотърсачите, които смятат, че пътят през нея ще бъде най-краткият път за Калифорния. По време на пътуването под адските жеги обаче от тях оцеляват само няколко души. Те я наричат Долината на смъртта, като впоследствие за нея се раждат множество легенди и страховити истории.
Златната треска в Калифорния приключва през 1858 г., когато богатите земни площи и коритата на реките са тотално изхабени от златотърсачите. През същата година започва златната треска в Колорадо.
Калифорнийската мечта се превръща в синоним на желанието на човек за бързо забогатяване и добър живот, символ на бързо постигнатия успех в по-нови времена.

Нестихващо вдъхновение  

Треската за мигновено забогатяване, обхванала хиляди авантюристи, става вдъхновение за създаването на някои от най-значимите произведения на изкуството. Всички знаем 24-каратовата комедия "Треска за злато" на великия Чарли Чаплин, който освен че играе главната роля, е и неин сценарист и режисьор. В тази вечна класика неустоимият малък човек на Чаплин търси богатство в Юкон.
Жаждата за бързо забогатяване продължава да вдъхновява. Неотдавна "Дискавъри чанъл" представи минисериала "Клондайк" на продуцента Ридли Скот, направен по книгата на Шарлът Грей "Златотърсачи: Забогатяване в Клондайк". 6-серийният филм проследява историите на шестима мъже, готови да се изправят пред ръба на оцеляването заради нечовешките условия за живот в недоброжелюбните земи на Юкон, следвайки мечтата си за несметно богатство.
"Дискавъри чанъл" направи и поредния сезон на риалитито за приключенията на група смели мъже в Аляска. Камерите на "Дискавъри" са следвали златотърсачите и в Берингово море, и в джунглата.
"Нешънъл джиографик" също показва днес тежката миньорска работа в Юкон, преди вършена с кирки, лопати и легени, днес се върши от булдозери и сонди. Макар и сега всичко да е по-лесно предвид машините, търсенето на злато си остава все така тежка и рискована работа, печалбата от която е също толкова несигурна. Немалко хора са затъвали в дългове, неспособни да изплатят скъпоструващото оборудване, тъй като не се намирали очакваните количества злато. Защото никога не знаеш какво лежи под земята, докато не започнеш да копаеш.
Дали онези авантюристи в миналото, търсили нова съдба в епохата на Клондайк, а и днешните смелчаци, жадни за богатство, са били устремени само към материално благополучие? Или пък са имали нужда от приключения, от по-смел и по-рисков живот?

Когато сушата носи печалба

Ниско равнище на реките доведе до минизлатна треска на същите места в Сиера Невада, където легиони от търсачи на богатство от цял свят се стичат в средата на XVIII век. Тим Амависка и неговата дъщеря Хейли ровят в мръсната кал на бреговете на река Беър, за да търсят злато. "Заради продължителната суша ние можем да копаем на повече места, които преди не са били достъпни", казва Тим, чието лице се озарява, щом види златни люспи при пресяването.
Топлата и суха зима привлече много търсачи на злато в Оубърн. Магазините продават лопати, кофи, сита, гумени ботуши, карти и книги за миньорство. Собственикът на магазин Франк Съливън, който го отваря преди близо 40 години, казва, че с 20-25% се е увеличала печалбата му заради сушата. Но се жалва заради липсата на дъжд, тъй като живее в планината и се страхува от горски пожари.


Фермери стават миньори в Западна Африка

Боуафу Коуаси изкопава дупка в средата на какаовата си плантация в западната част на Кот д'Ивоар и открива в нея следи от златен прах, разказа наскоро Ройтерс. Днес плантацията на Коуаси е надупчена от десетки шахти, свързващи мрежа от тунели на 10 метра под повърхността. 35-годишният мъж, който преди едва е плащал училищните такси на петте си деца, сега е спечелил за няколко седмици толкова, колкото би получил, ако отглежда какао в продължение на пет години.
Високите цени на златото подклаждат истински бум в минното дело в Кот д'Ивоар и Гана. Но засушаването на пазара на труда и вредата върху плантациите може да застрашат продукцията на какао в двете страни, която съставлява 60% от световните доставки. Някои области са замърсени, тъй като са използвани цианид и живак за извличането на злато от изкопаната руда. Както обобщава фермерът Северин Конан: "Със спечелените пари отиваш да живееш в града. Полетата вече не ти трябват."


У нас също има ентусиасти

Геолозите в България смятат, че големите залежи в Пернишко и Трънско са знак за изключително богати на злато земи. Те вярват, че и занапред у нас ще се откриват подобни находища. В много реки, най-вече в Източните Родопи, в района около Кюстендил и в Северозападна България, биват намирани песъчинки и люспи от бляскавия и скъп метал. След пресяване на чакълестата почва и пясъка чрез дървени корита, силна струя вода пречиства калта и на дъното остават песъчинките злато. Все пак за повечето търсачи на самородно злато в България това е хоби, а не начин за припечелване, камо ли за забогатяване...

Малцина са забогателите щастливци

Хиляди ентусиасти се отправят към недружелюбните ледени земи на Юкон

С кирки и лопати в ръце ентусиастите не знаят умора, окрилени от мечтата за несметни богатства

Музеят на Джек Лондон в Доусън