Животът - правителствен приоритет №1
/ брой: 115
След като стана ясно, че в следващите месеци, а, може би, и години, ще ни управлява правителство без участието на ГЕРБ, на мода в политическите разговори съвсем справедливо излезе темата за неговите приоритети - непосредствени и по-дългосрочни. Тук предпочитанията на разноцветните политици и коментатори са най-разнообразни. От възстановяване на държавността и институциите, през спешни мерки за най-закъсалите социално при бившата власт, до бързи стимули за едва дишащия бизнес.
Има обаче един приоритет на приоритетите, който, кой знае защо, почти всички пропускат. И той е здравеопазването. То е в такова окаяно състояние, че обрича на бавна смърт българската нация. Комбинацията от ужасната демографска криза, гарнирана с един от най-високите показатели за смъртност в ЕС, прави безпредметно каквито и да е планове за бъдещето на България, тъй като след няколко десетки години и най-брилянтното правителство, зад което стои най-желязното мнозинство, ще се провали. То просто няма да има кого да управлява.
Детската смъртност в нашата страна остава 2 пъти по-висока от тази в ЕС - 8,5% срещу 4,18%. Очакваната продължителност на живота в България е 73,83 г., която е с 6 години по-ниска от ЕС, където е 79,86 г. За периода 2005-2011 г. хоспитализираната заболеваемост у нас е достигнала 2 млн.! Оттук възниква резонният въпрос - въобще има ли здрав човек в страната? Според европейския "Индекс на здравния потребител", който класира здравеопазването на 33 държави по 38 индикатора, България твърдо заема последното място.
И няма как да е другояче, след като публичните разходи за здравеопазване у нас за последните 5 години варират от 4% до 4,3% от брутния вътрешен продукт. И тук упорито държим последното място сред държавите-членки на ЕС, които отделят средно 6,7% от БВП (в Швейцария е 11%, Германия 10,8%, Франция 9,3%). В ЕС се отделят средно на човек за здраве 2014 евро годишно (в Швейцария - 5500 евро, Франция - 3600, Германия - 3000), а у нас са под 300 евро...
Много е лесно да се каже, че това са богати страни, ние сме бедна и няма пари. Трябва да се намерят, иначе нацията изчезва, както е видно от цитираните по-горе данни.
Другият кардинален проблем е как да се харчат публичните средства, които и без това са крайно оскъдни. Според видния наш кардиохирург и директор на болница "Света Екатерина" проф. Генчо Начев спешно трябва да се намалят болниците и леглата за активно лечение. Защото сега сме свидетели на потресаващия факт, свръхбогатата Швейцария да има 320 болници за активно лечение, а свръхбедна България да има 381 такива болнични заведения!? В Австрия те са 80, в Португалия - 70, във Франция на 1 млн. население се падат 23 болници за активно лечение. Очевидно това е европейска тенденция, която цели срещу единица изразходван ресурс да се получи максимално ефективно лечение. Проф. Начев предлага този проблем да бъде решен чрез доброволно сливане на болници по региони, чрез система за акредитация на болници, чрез затягане на разрешителния режим и даване на разрешение за дейност само в случаите, когато има недостиг на предлаганите услуги. В същото време абсолютен парадокс и нонсенс е у нас да има вече 104 частни болници. При това все в силно привлекателни от финансова гледна точка области като инвазивна кардиология, ортопедия, репродуктивна медицина и акушерство...
Без съмнение успешна реформа в здравеопазването не може да се постигне, когато за един недовършен мандат сменяш 4 здравни министри, които преди това си ги търсил в партийните редици или по разклоните по републиканската пътна мрежа. След като бъдещото правителство ще бъде на националния консенсус, нека най-напред то да постигне политически консенсус по отношение на животоспасяващата за изчезващата българска нация здравна реформа. Ако то успее да постигне това, ще даде добър знак, че може да реализира и други важни консенсусни задачи по изваждане на България от настоящия батак.