ЖИВОТ

Георги Коновски

Човек без проблеми не може. И най-вече с най-близките. Ето, моята жена не миряса, докато не ме напъха в нейните си калъпни представи. И пак недоволна.
Вика ми снощи: „Абе, ти не разбираш ли? Май някой от нас е идиот!” Пък аз галантно й опонирам: „Е, не, мила моя – ти никога не би се омъжила за идиот!”
Но тя си е такава – праволинейна. Знае, че всичко ни е общо, и го дели по принципа: половината е нейна, другата половина – обща.
Помня, когато се запознахме, си мислех, че тя ще е кратка спирка по дългия път, а аз ще съм локомотивът, откриващ новата линия. Пък то... Не, не се оплаквам от брака. Макар че той е като Марс. Твърди се, че има живот, но никакви доказателства не са открити.
Какво, какво?... Кога за пръв път съм целунал? На петнадесет години...
Кое момиче? Ааа, момиче за пръв път на осемнадесет години. А сега...
Моят син и пие, и пуши. Аз на неговите години... Ама знаеш ли, като се сетя какво правехме...я по-добре да си пие и пуши!
Но и той - жив бащичко! Доведе едно маце оня ден – ужас! В бузата бутанела, в носа – обеца. С магнит ли я привлича, какво? Но я заведе на вилата за седмица. Да прекарал там отпуската и нея.
Е, важното е да внимава! Аз каквато бърза реакция имам... Ако не беше така, досега десет деца да ги гледам! Я Херакъл – дванадесет подвига и нито едно бебе!
Важното е, че момчето ми е мъжко, хубаво, умно. И има с какво да излезе на нудисткия плаж! Дано и хубава жена си намери.
Защото за един мъж има три важни вещи в живота – колата, телевизора и жената... Да, да – знам, че жената не е вещ. По-лошо е!
А колко е трудно човек да загуби жена си! Трудно, много трудно! Не пропада и туй то!
Но да ми е жива и здрава, че да има кой да подпъхва юргана зад гърба ми. А аз да мия овреме и примерно чиниите. Щото за друго вече не ставам...
Обаче синът да е добре, че децата ще продължат дългата ни война на половете. Тая, дето мъжете все печелим битките, а я губим като цяло...