Живея с надеждата, че всичко ще бъде по-добре

С актрисата Деси Бакърджиева зрителите се срещнаха преди няколко лета в "Шоуто на Азис", където тя водеше смешна новинарска рубрика, но актрисата има своите театрални мигове вече години наред. В театър "Мелпомена" дори и сега можете да я видите в постановката "Вражалец". Последното й, най-ново "облекло" е в сериала на bTV - "Стъклен дом".

- Какво настроение е нужно, за да отиде човек на театър?
- Според мен театърът е не само за ценители, а за всички. Една театрална постановка може да е истинско забавление, може да те потопи в друг свят, който да те обогати и вдъхнови, но може и да те разочарова, да ти покаже негативното в живота. Театърът е храм, поне моите преподаватели са ме учили от малка на това. Когато се качваш на сцената, не яж, не псувай, не свири, не ходи с обувките от улицата. Това са все неписани закони, които се предават от поколение на поколение. В последно време има голям интерес към българския театър. Това ме радва. Хората са жадни за култура.  Погледнато в исторически план, винаги в момент на финансова криза изкуството и културата, независимо от всичко, се възраждат.
- Как попадна в театър "Мелпомена"? От колко време си там?
- Завършила съм актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев. Негови асистенти бяха Петър Върбанов и Георги Стоилов. Няколко години след това великолепният режисьор, създател и директор на театрална формация "Мелпомена" Георги Стоилов ме покани в постановката "Вражалец", тъй като познаваше моята работа. 
- Харесваш ли си героинята в сериала "Стъклен дом"?
- Да. Не може един образ да оживее, ако не го обичаш, ако не го харесваш и не го оправдаваш. Това е много важно. Героят е като твое дете. Трябва да се грижиш за него, да го изследваш и да се стремиш да отговаряш на въпроса: как тя  - героинята - би реагирала или какво би си помислила в определена ситуация.
- Според теб на какво се дължи големият интерес към "Стъклен дом"?
- Много са факторите, които повлияха за успеха на сериала. На първо масто е работата в екип или така нареченият колективен труд в името на един красив и градивен резултат. Това може би звучи малко старомодно, но явно тази максима е валидна и днес. Когато има добро настроение и уважение към хората, с които работиш, нещата сякаш се случват по-лесно. Има някакво удовлетворение. Подкрепата също влияе за успеха. Когато я имаш, дори в труден момент успяваш да намериш правилното решение на проблема или поставената задача.
- Дъщеря ти променя ли те с годините?
- Да, тя е моето слънчице и моят най-голям съдник. Понякога се изненадвам колко зряло разсъждава върху определени житейски теми. Има много неща, на които се уча от нея, но най-вече на искренността и вярата в собствените сили. На това се уча от нея, макар да е толкова малка.
- Кой компромис си струва да се направи?
- Важното е да има взаимни компромиси. С моята професия се е налагало да се лишавам от много неща. Не искам да ги коментирам, защото някои са прекалено лични, а други смятам за безинтересни. Когато се взимат определени решения, първо трябва да прецениш дали няма да нараниш близките си и какво ще ти струва този компромис.
- Какво те настройва положително?
- Семейството ми и любовта към живота. Може би и това, че съм възпитана да мисля положително дори в най-трудните моменти. Това ми е помагало по-бързо да вземам най-правилните решения. Няма нищо красиво и стойностно, което да съм получила даром. Всичко е било с цената на компромиси, търпение, борбеност и вяра. Знам, че хубавите неща тогава се оценяват истински, но не винаги имам време да им се порадвам.
- Кога си била неразумна?
- Тийнейджърските години са най-палавите години от живота ми. Може би това, че съм била отлична ученичка, ме е карало да бъда непослушна, да се занимавам толкова години с карате и джаз-балет едновременно, да рисувам и да посещавам театрална школа.
- Имаш ли повтарящ се сън?
- Не. Забелязала съм, че това става на периоди. Понякога сънувам толкова истински сънища,  дори да се ощипя, няма да се събудя. Друг път  дълго време не сънувам нищо .
- Кога си имала усещането, че си непобедима?
- Никога не съм мислила подобно нещо. Винаги съм знаела, че има по- добри от мен и това ме е стимулирало да се усъвършенствам.
- С какви емоции работиш и живееш?
- С надеждата и вярата, че ще има хиляди прекрасни мигове, че моите приятели ще са щастливи, че семейството ми ще е добре, че ще сме здрави и ще осъществим мечтите си. Това го пожелавам най- искрено на всички!