28 Ноември 2022понеделник03:56 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес облачността над страната ще е променлива, над планинските райони често значителна, но само на отделни места там ще превали слабо. Ще продължи да духа от умерен до временно силен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 7° и 12°, в София - около 7°. Днес облачността над страната ще е променлива, над планинските райони често значителна, но само на отделни места там ще превали слабо. Ще продължи да духа от умерен до временно силен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 7° и 12°, в София - около 7°.

Имена

Пенчо Чернаев:

Живей за другите, за да живееш за себе си

Днешното демократично общество не може да бъде идеал за човека, казва известният критик

/ брой: 109

автор:Денчо Владимиров

visibility 1916

Анкета - интервю на Мария Мушкарова

Срещата ми с творец като Пенчо Чернаев не бе случайна. В зората на зараждащата се демокрация литературният критик Иван Спасов (вече покойник) ни запозна с него в Дома на учителя. На журналистическата и литературна общественост П. Чернаев е добре познат. Член е на СБЖ (няколко мандата е в ръководния му съвет) и на СБП. Бил е полиграфически работник, учител, преводач от руски език, зам. главен и дългогодишен главен редактор на вестник "Учителско дело". Занимава се и с литературна критика, като продължава да помага на много млади творци в тяхната изява. Писател, журналист, има безброй публикации в печата - статии, очерци и рецензии. Автор е на книгите "Златото не е само в земята и слънцето" , "Яснец", "Читател-вестник", "Помничета", "Обновеният вестник", "Руховски сборник", "Автори и книги", "Творци от първата редица", "Бяла книга - черно просо", "Трапезник" (литературна критика) и др. Чернаев е носител на "Златното перо" на СБЖ и на трите степени на орден "Св. св. Кирил и Методий".
В тази дълбока изповед читателите ще се убедят в силата на неговото слово. Откри душата си без преднамереност, естествен и самокритичен ни потапя в личния му свят и жаждата му за един по-справедлив и хуманен свят. 
                                                                                                                                                                   

- Г-н Чернаев, кое е любимото ви занятие? - Да се занимавам с книги, да чета.
- Най-почтената добродетел?
- Готовност да се отдадеш на другите.
- Най-приятното развлечение?
- Четенето.
- А кой според вас е идеалът за земно щастие?
- Хубавото семейство, децата, хармонията...
- Кой порок мразите най-много?
- От дън душа ненавиждам предателството във всичките му проявления.
- Коя съдба ви се вижда най-окаяната?
- Лакейската, измекярската.
- Кой е най-хубавият миг в живота ви?
- Абитуриентският бал на внуците ми (близнаци).
- А кой е най-тъжният?
- Загубата на съпругата ми.
- Вярвате ли в приятелството?
- Дълбоко.
- Кой според вас е най-хубавият момент през деня?
- Слънчевото утро.
- Кое историческо лице ви е най-симпатично?
- Васил Левски.
- А коя личност или герой от книга?
- Павел Корчагин, Мартин Идън.
- Любим български и чужд автор?
- Вапцаров, Горки.
- В коя държава бихте предпочели да живеете?
- Само в България.
- Към кой български автор изпитвате антипатия и защо?
- Марин Георгиев, защото с подхода си може да убие и Христос.
- Любим художник?
- Майстора.
- Кое е майсторското творение на природата?
- Човекът.
- От кое място ви е останал скъп спомен?
- От родното ми село Руховци, Еленско.
- Кой чужд народ ви е симпатичен?
- Руснаците. 
- На коя човешка черта държите най-много? - Почтеността.
- Готов ли сте на саможертва в името на нещо, например на идея или чувство, на което сте подвластен?
- Определено да!
- Любима ваша мисъл или цитат?
- Живей за другите, за да живееш за себе си.
- За какво имате хъс?
- Да направя нещо, което да остане след мен.
- Чувствали ли сте се виновен някога?
- Много пъти пред родителите си, пред децата, за неотделеното за тях време.
- Какъв сте, когато сте ядосан?
- Мрачен, затворен, сърдит на себе си - това ме държи много...
- Как се справяте с противниците си?
- Обикновено не се справям, опитвам се да доказвам себе си, правотата си.
- Коя е човешката ви слабост?
- Мекостта на характера, с която ме изнудват.
- Най-отблъскващата черта от характера на българина?
- Раболепието, нископоклонничеството.
- Най-голямата ценност в живота коя е?
- Честното име, достойнството.
- Имате син, дъщеря и трима внуци. Ако сте пропуснали нещо важно да им кажете през годините, какво бихте им казали днес?
- Няма да ви оставя богатство и имоти, желая да ви оставя само едно - достойно име!
- Имате ли хоби?
- Хоби ли е, професия ли е - това е литературата.
- Как започва денят ви?
- С годините някак все по-лениво, с много планове, но като че ли чакам някой друг да го свърши. Това ме стяга и мобилизира да се виждам с приятели по перо, пием по кафе, обменяме мисли, информации. После се връщам у дома и потъвам в книгите. Искам да работя, да пиша ...
- Кой подарък няма да забравите?
- За 80-годишнината децата ме изненадаха с картина, комбинация от фотоси - това ми е много скъп спомен, а сега за 90-годишния юбилей моите колеги от вестник "Учителско дело" ми подариха една картина с рисунка на родната ми къща от художника А. Станкулов. Тя ми преобрази жилището и стоя пред нея като пред икона. Направена е от плет и кал, измазана с вар да белее.
- С какво помните студентските си години?
- Нямам особена радост, защото работех нощем в една печатница, за да се издържам, и сутрин рано, уморен, отивах на лекции.
- Има ли нещо, което ще помните цял живот?
- Да, определено любовта и дружбата с приятелите.
- Лесно ли прощавате лъжата?
- Не, особено предумишлената, целяща собствената изгода или омърсяването на друго лице.
- Как гледате на досегашното си творчество?
- Не съм направил много и се упреквам. Не съм се реализирал достатъчно. Сред написаното ценя творбите за родния край - речника "Яснец", "Руховски сборник", "Творци от Балкана", книгите "Съцветия", "Портрети и позиции", сборника "Трапезник"... естествено, и другите ми са мили. Смятам за полезна помощта за млади и неизвестни (недооценени) дарования. Според мен в критиката не е важно "колко глави си отсякъл", а на колко таланти си помогнал.
- А как пишете?
- Работя и пиша бавно, с няколко редакции на текста, непременно с уважение към автора, със стремеж да го разбера. Винаги най-напред с химикалка, после преписвам текста на машината или на компютъра и отново го надрасквам за нов препис. Стремя се да е на върха на моите възможности. Най-трудно ми е началото, защото то дава тона по-нататък. Сетне ми е по-лесно.
- Съжалявате ли за нещо днес?
- Съжалявам, че човечеството изобщо не се приближи до своя идеал за по-справедлив и по-хуманен свят. Днешното демократично общество не може да бъде идеал за човека.
- Какво загубихте и какво спечелихте с идването на демокрацията?
- Загубих едно време, в което смятах, че реализирам мечтите си за един по-добър свят. Спечелихме свободата на словото, в което сега никой не се вслушва и никой от управляващите не взема предвид.
- Какво са парите за вас?
- За мен са само средство за живот, никога не съм ги имал много и не знам какво означава това.
- Каква литература обичате да четете?
- Предимно съвременна българска художествена литература.
- Ако можехте да промените нещо с магическа пръчка, какво щеше да е то?
- Бих дал здраве на всички болни хора и бих насочил света към по-добро и светло бъдеще.
- А променихте ли се през годините?
- Естествено, да! Станах по-голям песимист, загубих много вяра, включително в хората. Безусловно вярвам в истинското приятелство, но за съжаление живите другари останаха малко. Без приятели животът е едно НИЩО.
- Вярващ ли сте?
- Като дете бях много захласнат по черквата. Фреските по стените и по купола на храма мамеха очите ми. За мен малката руховска черква бе едно бижу. И до днес остават моята почит и уважение към нея и нейните патриотични дейци.
- Как обичате?
- С постоянство, увлечено, с готовност за себеотдаване, за помощ, с грижа да не нараня любимия човек. Не съм стигал до лудост.
- Усещането ви за красив миг?
- Пълнота на изживяването, взаимност, хармония с природата и света.
- Какъв бяхте като млад?
- Много бедно беше детството ми. За да помагам на родителите си, бях летен селски пастир чак до завършване на гимназията. Физически бях слаб. Компенсирах с това, че бях добър ученик. В гимназиалните години тайно завиждах на здравите, добре сложени момчета. Много обичах да чета, макар и подир мандата (биволско стадо). Имах една незабравима начална учителка Мара Момчева - блага, гальовна към всички ни. Така бе и в прогимназията: пети - седми клас в средищното село Чакали. Учителят по български език Петко Попов пръв поощри интересите ми. Заради едно съчинение за майката ме похвали, защото съм написал, че лицето на мама сякаш е разорано от бръчките. В гимназията в Елена бе същото. Градът ни въздействаше с възрожденската си атмосфера.
Поради липса на средства в студентските си години бях принуден да работя нощем в една печатница-книговезница, затова нямам кой знае какви младежки изживявания. Заболях от огнищна туберкулоза. Дипломирах се с отличие след випуска си. Не мога да не кажа, че имахме чудесни преподаватели като Любомир Андрейчин, Александър Балабанов, Кирил Мирчев, Стойко Стойков и др.
- За какво ви е мъчно днес?
- За отлетелите дни, отишлата си младост и погубеното време. Писателят Цветан Пешев с право ми каза, че моят старт беше закъснял, не бях с ятото. 
- Как си представяте 2050 година?
- Може би от възрастта, но много ми е тревожно за самата България. Четох неотдавна една статистика - предрича се, че през 2050 година ние, българите, ще сме малцинство, а през 2134 година ще изчезне последният българин. Дано не се сбъднат тези пророчества... Изчезват цели села, младите разочаровани търсят препитание и реализация навън. Демографски се стопяваме. Това сериозно ме натъжава...
- И накрая, г-н Чернаев, как си представяте утрешната ни литературна критика? А бъдещия свят?
- Утрешната критика трябва да води до по-пълно разбиране на твореца и оттам до сродяването му с читателя. Нужно е тя да бъде привлекателна, четивна, да има нерв и хъс. Не обичам сухите литературоведски, хронологични и чисто фактографски изложения. За бъдещия свят - това е трудно обозримо, особено в далечна перспектива. Той остава като мечта - да е хубав, добър, социално справедлив, да няма роби и гладуващи, да има хляб и работа за всички, да няма насилие и войни. В бъдеще да съществува ако не братство, то поне разбирателство между хората - начело да застанат честни, милеещи за народа си личности. Нацията ни е преживяла 5-вековно турско робство - вярвам, че ще намери сили в себе си. Ще се съвземе, ще я има в утрешния свят и ще пребъде!





                                                                                                                      








 

София-област изпреварва столицата по заплати

автор:Дума

visibility 336

Производители на лавандула пред фалит

автор:Дума

visibility 342

50 лева за жива коледна елха

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 230

Таванът на цената на газа се обезмислял

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 230

Гърция намалява магистралните такси

автор:Дума

visibility 250

Птичи грип в Кипър

автор:Дума

visibility 416

Защо ЦИК се бави с отчета за "грешки" с машините?

автор:Корнелия Нинова

visibility 398

/ брой: 230

Най-възрастният партизанин у нас навърши 100 години

автор:Евгений Белий

visibility 531

/ брой: 230

Борислав Гуцанов: Нов ляв проект няма да огъне БСП

автор:Нора Стоичкова

visibility 1660

/ брой: 229

Стига упражнения на гърба на левицата

автор:Александър Симов

visibility 1592

/ брой: 229

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ