Жилищният въпрос и неговият отговор

Олга Нестерова


- Прослойката на рентиерите не е възникнала случайно, - споделя заместник директорката на Института по данъчен мениджмънт и икономика на недвижимото имущество към Висшето училище по икономика Татяна Школная.- Границите се отвориха, на хората им се прииска да пътуват по света. След като вече е възможно, защо да не се възползваме? Но всички работим от сутрин до вечер и само в свободното време можем да пътешестваме. Ако нямаш работа, тогава с какви пари да пътуваш? Някои намират изход от ситуацията. Московчаните имат едно голямо предимство - могат да дадат жилището си под наем за добри пари и да живеят с тях. При това охолно. Доходът от наем може да бъде най- малко от 30 до 45 хиляди рубли и да достигне до 6 хиляди долара на месец (за луксозно жилище в исторически сгради в центъра на града).
Това дава много шансове на младите хора, които току-що са получили дипломата си и даже все още нямат трудова книжка. Те могат да обогатят знанията си, да изучават езици и да завържат нови запознанства. Може да попътуват 2-3 години по света и след това да започнат да градят кариера. По-възрастните променят начина си на живот поради други причини - или защото работата не им харесва, или защото са изпаднали в депресия. Дори не трябва да напускат работа. Напоследък е модерно работното ти място да е по-надалеч. Особено често това се среща при програмистите, системните администратори, журналистите. Може, без да губиш квалификацията си, да продължаваш да работиш, и при това да бъдеш свободен. За фирмите това също е изгодно - не им се налага да наемат голям офис в околностите на града, достатъчен е един малък в центъра. И сред пенсионерите има желаещи да сменят за малко местожителството си, само че, ако се разболеят възниква проблем с медицинското обслужване, което навсякъде е скъпо. И такива разходи вече не могат да се покрият с парите от наема на московското жилище.
Всички признават, че Москва е тежък, стресиращ град. Безкрайното суетене - пътуване натам, работа, пътуване обратно, да имаше време човек да се наспи...
- Сега започваме да развиваме едно ново направление по европейски модел - дауншифтинг из Русия,- разказва Школная.- Доста московчани на средна възраст биха искали да се преместят да живеят в провинцията, но държат на добрата инфраструктура и екологията. Моя позната, която е детска лекарка, се премести в Калуга, когато беше на 47 години. Купи си там апартамент, а московското жилище си остави като актив. Попитах я “Защо?” и тя ми отговори “Аз съм много добра лекарка, но в Москва никой не ме познава. А там за 5 години станах незаменима. А и условията за живот са по-добри.”
Как постъпват оправните хора? Още докато са в Москва теглят ипотечен заем за покупка на жилище в провинцията (цените не са съпоставими с тези в столицата), живеят там от заплатата си, а кредита си изплащат с парите от наема на московския апартамент. Освен това може да им се възвърне удържаният данък при покупка на недвижим имот, който от 2 милиона рубли ще бъде 260 хиляди. А също така може си върнат 13% от подоходния данък от лихвите по ипотеката.
Като цяло, може да се каже, че отдаването под наем на имоти в Москва, дори и на най-обикновения апартамент, е сигурният начин да спечелиш лесни пари и да живееш за свое удоволствие. За гражданите, които разполагат с излишно жилище, това е голям шанс. А пък за държавата си е истински проблем. Не стига, че мнозина заминават и харчат тези пари извън страната, а освен това не плащат и данъци за тях. Властите в Москва се опитват да легализират този пазар за отдаване на жилища под наем: правят заедно с полицията проверки по домовете и призовават живеещите там да съобщават за нерегистрирани наематели... Рано е още да се говори за някакви резултати.

Как 15 хиляди да ги направиш на 45?
Ето един пример от реалния живот. Московчанката Даша е на 25 години, завършила е театрален институт, даже е започнала работа в един малък театър. Там са ? предложили заплата от 15 хиляди рубли – почти колкото една пенсия. Скука.
- Точно тогава ми се обади от остров Гоа една моя приятелка и ми разказа за океана, пясъчните плажове и кокосовите орехи. А в Москва беше ноември месец – мрачно и студено време. Помислих си: защо да не си попътувам по света, докато все още нямам семейство. Получих в наследство едностаен апартамент близо до станцията на метрото “Сокол”. Дадох го под наем за 30 хиляди рубли на месец и се изнесох в Гоа. Там си наех един скромен апартамент за 8 хиляди рубли на месец. С храната нямах никакви проблеми: морските дарове, плодовете, зеленчуците – всичкото беше евтино. Даже успях да спестя малко пари. Къпех се, печех се на слънце. В Москва се прибрах през март. Сега искам малко да поживея и на остров Бали.