Жертвеното агне Плевнелиев

След дълго колебание, игра на криеница, ходене по врачки, вещери и астролози, след още по-дълги консултации с платени социолози и чуждестранни спецове по предизборни кампании най-после името на тайния агент 007, който трябва да бъде внедрен в президентството, стана  известно. Както и се очакваше - Росен Плевнелиев.
Какво би се променило, ако той бе обявен преди два, четири или шест месеца, да речем? Нищо. И тогава, и сега електоратът пак щеше да узнае, че строителният министър преди и покрай големия градеж на България е сколасал да си построи и 7 къщи (води с една на Цветанов), и да натрупа скромно 12 млн. лв. в банката, както припомни преди дни седмичник, любим на РЗС и на още няколко кандидат-президентски двойки. Плевнелиев пропусна да осветли тези факти в кандидат-президентската си реч в НДК, която иначе бе издържана изцяло в стила на ранния соц: "Роден съм в малък град... отрано закърмен... постигнал с много труд..." и пр. съзливи лакардии. Вероятно защото е трудно да се обясни как за 10 г. с мениджърската си заплата на служител на "Линднер" може да натрупа такова гигантско състояние? А може би има нещо друго, което не знаем? И което не знае и достопочтенният дядо Линднер?
Впечатляващата имотност на кандидата на ГЕРБ едва ли ще подейства твърде мобилизиращо на около 3-те милиона избиратели, които обикновено гласуват на президентски избори. Голямата част от тях сега си броят стотинките за хляб и мляко. Не смеят да отидат на лекар, тъй като нямат пари да си платят прегледа, да не говорим за сложни операции и скъпи лекарства. И в крайна сметка въобще не им пука за гениалния Строител на последните 100 км на автомагистрала "Тракия", по която едва ли ще им се наложи да пътуват, а и да им се наложи, едва ли ще имат възможност да го направят. Или пак поради липса на пари за бензин, който от своя страна непрекъснато поскъпва, или защото просто са си продали таратайките, за да свържат двата края.
В интерес на истината, на фона на повечето маркови недоразумения в кабинета, Плевнелиев изглежда най-нормален - и като човек, и като експерт. Което явно е напълно достатъчно, за да го кандидатират за президент.
Какво постигат на пръв поглед заинтересованите страни с тази кандидатура?
Ако Плевнелиев спечели, ще бъде славен президент на Б.Б. и просто ще си загуби 5 години в Бялата къща на "Дондуков". Вместо да си построи примерно още 7-8 къщи. Премиерът пък ще загуби нужен експерт в правителствения екип във важен ресор (запознати твърдят, че на негово място ще дойде министърът по еврофондовете Томислав Дончев) и същевременно ще се сдобие със слаб президент. Това Б.Б. очевидно го устройва. Но, ако оставим настрана премиерските игри, това едва ли устройва и страната.
За държавен глава на една уважаваща себе си държава е нужен утвърден политик, който може да прави политика и геополитика. Който може да изгражда и отстоява сложни баланси между интересите на малка страна като нашата и тези на великите сили в днешния размирен, пълен с политически, етнически, икономически и военни конфликти свят. Каква компетентност има за подобна мисия един довчера среден предприемач, построил с германски пари някакъв бизнес-парк? Ами щом на това основание Плевнелиев става за президент, то тогава дайте собственика на "Главболгарстрой" Симеон Пешов да го кандидатираме направо за цар!
Според Б.Б. да си президент на държава е фасулска работа. Бившият министър Б.Д. разказва, че преди няколко години при президентско посещение в Дания, включеният в делегацията Б.Б., спонтанно му споделил: "Гледай колко сладка работа е да си президент - обикаляш света на държавни разноски, носят ти куфарите, кажеш тук-там по две изречения..."
Но да се върнем на Плевнелиев. Без съмнение зад неговата кандидатура има и втори план. Ако той загуби вота, което е по-вероятно, ще бъде погребан политически. И може би точно това е целта на занятието! Той натрупа твърде висок личен рейтинг за сметка на магистралите, където егоистично закопа основният ресурс на държавата. Вместо с европари да оправи стотици и хиляди малки населени места, тънещи в смард и мизерия, така че малко от малко родината да заприлича на европейска държава. Наред с това може би в МРРБ вече е необходим по-беден, по-зависим и по-сговорчив шеф при бъдещата игра с проценти и комисиони от големите проекти? Освен това през лятото на другата година, когато бъде открит легендарният балкански аутобан - основният смисъл на живота и дейността на Вожда и Учителя на ГЕРБ - зад неизменната лента не могат да застанат двама бащи. Бащата на "Тракия" е един - и всички знаят кой е той! Вторият вече е излишен. Погледнат от тази страна, ходът на Б.Б. с "издигането" на Плевнелиев си е направо мъдър.  
В този ред на мисли никак не е случайно, че от кандидат-президента и вицето му Маргарита Попова, за която отдавна се говори, че се чудят как да я разкарат, поискаха да подадат оставки от министерските си постове.Това обаче никоя  конституционна норма не го изисква. Очевидно те ще бъдат отстранени от правителството, чрез Живковия маньовър "освобождаване чрез издигане"? И президентските избори са изключително сгоден случай... В потвърждение на гореизложеното близки сътрудници от екипа на строителния министър твърдят, че до последно той не е искал да се кандидатира. Включително защото и съпругата му била категорично против.
Но картите вече са раздадени. И засега е ясно едно: с тази нелепа президентска кандидатура Росен Пл. си вкара здрав автогол. А как ще завърши целият мач, предстои да разберем в края на октомври, когато реферът даде крайния съдийски сигнал.