Желаем да станем нормална страна

Павел Бабич
журналист от радио Voice of Russia

Неизвестно защо преобладаващото мнение е, че при „новия“ Путин отношенията на Русия със западния свят ще се влошат. Тази мисъл налага и британския Guardian: „на международната арена Русия ще продължи да играе отрицателна роля, като съчетава преследването на собствените стратегически интереси с опити да дразни американците“. Авторът на статията в Guardian Люк Хардинг (Luke Harding) съчетава подобни мрачни предсказания с общия „брежневски“ характер на новото путиново управление.
Интересното е, че лидерът на лявата част на руската опозиция, наричания от западната преса комунист Сергей Удалцeв се придържа към съвсем противоположна гледна точка. „Путин е в най-голяма степен прозападен политик от всички руски политици, - заявява той в интервю за вестник „Литературная Росия“. - Той закри съветските военни бази в Куба и Виетнам, той позволи НАТО да се разширява на територията на бившия Съветски Съюз, като в началото на века прие за свои членове балтийските републики, той държи руски бюджетни средства в американски ценни книжа.”
За голямо съжаление на руските националисти, Удалцeв е прав. Към дружествените стъпки на Путин по отношение на Запада могат да се причислят и съгласието за разполагане на американски бази в Централна Азия през 2001 година, и сътрудничеството със западните страни в борбата срещу „Талибана“ в Афганистан. (През 2001 година редовните части на талибаните бяха разгромени не толкова от американските войски, колкото от афганистанския „Северен алианс“, въоръжен с руско оръжие.)
Откъде идва това упорито загнездило се усещане за „антизападната“ насоченост на путиновата външна политика? „Изглежда в този случай се сблъскваме със ситуация, в която медиите сами поддържат създадения от тях самите мит, смята Станислав Белковски, известен в Русия публицист и политолог, критикуващ Путин от позиция, която той нарича национал–демократична. - Путин не е никакъв националист, при неговото управление Русия от световна държава окончателно се превърна в спокойна такава, която има само регионални политически амбиции, при това не агресивни. Но понеже западните средства за масова информация говорят за това вече толкова години, у хората възниква подсъзнателното убеждение в „агресивността“ на Путин“.
Дори да не беше президент (а външната политика на Русия се определя именно от президента), Путин успя да осъществи няколко важни външнополитически инициативи. Една от тях е подобряването на отношенията с Полша, след като през 2010 година руския и полския премиери съвместно посетиха мемориала на полските военнопленници, разстреляни в Катин по заповед на Сталин.
„Аз съм дълбоко убеден, че очерталото се тогава подобряване на полско-руските отношения – това е личен проект на Путин, - счита Вацлав Радзивинович, кореспондент в Москва на най-влиятелното полско издание Gazeta Wyborcza. Въобще това е путиновия стил – в критичен момент да се притича на помощ на не най-приятелски партньор и по този начин да подобрява отношенията. В случая с Полша това беше катастрофата на президентския самолет, в случая с Япония това беше катастрофата с АЕЦ Фукушима, когато Путин незабавно предложи Русия да допълни недостигащата на Япония енергия с газ.
И ето един въпрос и към историците, и просто към хората от по-старото поколение: вие можете ли да си спомните поне едни избори, спечелени от Сталин или Брежнев? Не. И знаете ли защо? Защото не е имало избори. Не е имало процедура, при която те биха издигали своите кандидатури пред целия народ. И затова и на Брежнев, и на Сталин не са им били необходими „путиновите“ предизборни кампании, които така дразнят западната преса със своя примитивизъм и шоуменство. Какво да се прави – не най-умното шоу е елемент от днешната демокрация. В действителност няма никакъв Путин, нито Сталин или Брежнев, подобни аналогии не говорят в полза на професионализма на техните автори. Новата „путинова” Русия“ няма да търси конфликти със Запада. Новата „путинова” Русия просто желае да се превърне в нормална скучна страна, с нерадикална опозиция, с отсъствие на „революционна алтернатива“ и с нормални взаимоотношения със своите съседи – от ЕС и САЩ до Турция, арабския свят и Китай. И отношенията със Запада ще се развалят само в случай, че Запада натрапва на Русия тази същата „революционна алтернатива“.