Жълтеница на омразата

Румен ПОПОВ,
о.з. контраадмирал

Коварството на тази болест е, че човек не усеща болка или неразположение дори, докато тя разрушава организма му.
Медиите са огледало на здравословното състояние на обществото, което постоянно е подложено на инфектиране с бактерии, разнасяни от болни с "жълтеницата на омразата". От тази болест боледуват дори майки от някакво сдружение за защита на децата от нещо си. Те разпращат сърдити писма с искане да бъде премахнат бюстът на Карл Маркс от двора на УНСС. Щото чедата им, ако научат нещо за Комунистическия манифест, биха могли да се имунизират срещу болестта антикомунизъм. Тези загрижени майки не са чували, че световна анкета през 2000 г. определи философа Карл Маркс за личност на хилядолетието. И че уважаваните университети по света изучават неговата икономическа теория и философско наследство.
В издание на "Панорама" по БНТ мастит журналист недоумява как е възможно идеологията на фашизма да е забранена за пропагандиране, а комунистическата "да се ползва" от свободите на демократичното ни общество. В студиото бе седнал и професор, който с още по-голямо възмущение сподели: "Точно така, комунизмът шества по нашите улици. Всякакви хора ходят с тениски с образа на Че Гевара и даже с надписи СССР..." Професорът иска да ни подскаже, че няма власт, няма закон и полиция в тази държава, които да погнат тези "прояви на комунизма". Стори ми се, че и на двамата им се щеше да креснат, както през 90-те: "Комунистите в Сибир!"
Неотдавна интелектуалци и общественици организираха в СУ научна конференция за делото на Людмила Живкова. Този акт на "реставрация на комунизма" събра болни от нелечима омраза, които шумно изразиха протест срещу темата на конференцията и "оскверняването" на университета. На фона на тази ненавист колко любов, загриженост и почтителност прояви президентът към "жертвите на комунизма". Чувствителността му не се отнасяше към онези, които наричаме "антифашисти" и които загинаха от ръцете на тези "жертви".
Дресьорът на слонове използва прастар способ: отваря незаздравяваща рана и всякога, когато животното действа неправилно, го бодва в нея. Слонът се приучва, но отмъстителната му памет не забравя кой е отворил раната и когато му падне случай, стъпква учителя си и разрушава всичко наоколо. Защо ли неистовата омраза на слоновете ми прилича на омразата към комунизма и комунистите, която изпитват доста управници и политици? Дали защото много искат обществото да забрави генетичния им произход и средата, която ги е откърмила?
Омразата е хранителната среда, която отгледа хората и партиите, разрушили всичко, съградено от социализма. Тя поддържа агресията у част от обществото срещу всичко, което не е антикомунизъм. Лесно можем да открием носителите на заразата. Въпросът е друг: Ще се изправят ли интелектуалните сили на нацията срещу нея, защото тя ни лишава от съзидателна енергия?